Докато продължаваха да отстъпват назад, Рени се наведе под рампата и мъжете го отминаха. Тогава той се качи зад двамата и се промъкна тихо към тях. За времето, което беше нужно на Доран да мигне, Рени извади револвера от кобура на единия от мъжете. Пиратите се завъртяха и той веднага простреля и двамата в гърдите. Преди още димът да се е разсеял, той направи знаци с ръка, за да им каже, че влиза вътре и изчезна нагоре по рампата.
Доран се опита да не забелязва парата, която се вдигаше от телата.
Той взе револвера на другия пират, докато Кейн задигаше два ножа, и двамата се присъединиха към Рени, който претърсваше „Банши“. След като претърсиха всяко ъгълче на кораба и не откриха други мародери, те се събраха на мостика, за да решат какво да правят по нататък.
И тримата закрачиха по пода, без да могат да спрат на едно място.
— Не можем да останем повече тук — каза Доран, потропвайки нервно с пръст по шлема, закопчан на кръста му. — Трябва веднага да тръгваме. Димаркъс може да…
— Съгласен съм — прекъсна го Кейн. — Да излитаме и ще мислим какво да правим, докато пътуваме.
Рени се опита да спори с тях, вдигайки ръка.
— Изправени сме пред напълно въоръжен боен кораб, а единственото оръжие, което имаме, е елементът на изненадата. Затова все още не съм активирал комуникационната връзка. Ако тръгнем неподготвени, нямаме никакъв шанс. Няма да можем да помогнем на никого, ако сме мъртви.
Доран разбираше, но не можеше да стои тук, докато Димаркъс убиваше всички, които обичаше. Имаше едно просто решение, което щеше да успее, само ако побързаше.
— Димаркъс иска мен. Затова ме отведете при него.
— И дума не може да става — възрази Рени, сваляйки очилата, за да разтърка очите си. — Димаркъс е по-умен, отколкото мислиш. Той няма да пусне никого, защото така ще изглежда слаб.
— Ще се погрижа те да излязат — каза Доран.
— Как? — повдигна вежда с любопитство Кейн.
— Сигурно са със скафандри, нали? Иначе няма как да са се качили на совалката на пиратите — посочи Доран. — Ако все още имат кислородните си шлемове, мога…
— Да ги изхвърлиш през въздушен капак или отворен хангар — довърши Кейн, поглеждайки към Рени. — Може да се получи, ако ти си там с „Банши“, за да ги вземеш.
— Чувам прекалено много „ако“ в този план — отговори Рени.
Без да му обръща внимание, Кейн погледна към Доран.
— Идвам с теб.
Доран поклати глава.
— Трябваш ни в совалката, за да вземеш някого, ако Рени го изпусне.
Кейн прехапа устна, премисляйки мълчаливо идеята, след което срещна погледа на Доран и отправи само една молба.
— Обещай, че ще се погрижиш за Каси. Знам, че това, което тя ти причини, не беше правилно, но…
— Ще я доведа — каза Доран. — Или ще умра, докато се опитвам да го направя.
— Добре. Тогава съм съгласен.
Кейн протегна ръка и Доран я стисна за втори път след скарването им. Но този път жестът беше повече от празно предложение за мир. Когато стиснаха длани, двамата си размениха погледи, пълни с разбиране и абсолютна вяра, че ще направят каквото трябва, за да върнат хората си у дома.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Солара надничаше през прозореца на многоместната совалка и наблюдаваше как вратата на хангара на пиратите се затваря. Изглеждаше сякаш времето, когато бе влязла по свое желание в този кораб, не беше много отдавна. А сега би се изстреляла в космическото пространство, стига да можеше. Не искаше да е тук, когато Димаркъс разбереше, че е отвлякъл погрешния близнак.
Погледна в скута си и размърда китките си, но белезниците бяха стегнати и й отговориха с лек електрически шок като наказание. Тя подскочи на мястото си, удряйки се в рамото на Гейдж, с което привлече погледите на Касия и капитан Роси, които седяха на местата срещу нея.
Капитанът вдигна завързаните си ръце към шлема си, за да го разкопчае.
— Няма смисъл да хабя кислорода си — каза той. — По-добре да дишам въздуха на совалката безплатно.
Касия последва примера му.
Солара изпъна гръб и се взря към предната част на совалката, забелязвайки, че пилотите ги няма. Тя свали шлема си.
— Избягах от този кораб веднъж и мога да го направя отново. Но първо трябва да отключа тия белезници.
Щом Гейдж свали шлема си, Касия и капитанът подскочиха едновременно.
— Кой е този? — попита Касия.
— А, той ли? — отговори Солара, оглеждайки пода за нещо, което да използва, за да отключи белезниците. — Това е злият брат близнак на Доран.