— Току-що дойде съобщение, шефе.
Димаркъс направи жест, който казваше „И какво от това?“.
— От Даро Червения — добави мъжът. — Иска разрешение да се качи на борда.
Солара изтръпна, когато видя възторга, изписан на лицето на Димаркъс.
— Е, изглежда нашият приятел е възкръснал — каза той, хвърляйки развеселен поглед към Гейдж. — Кой съм аз, че да отричам такова чудо? Доведете Даро в голямата зала, за да мога да го върна при създателя му.
Всички тръгнаха към входа на голямата зала, където Солара получи изобилие от мръсни погледи от пиратите, които бе държала като заложници тук. Плешивият охранител с татуирани на главата очи изглеждаше особено доволен да я види с белезници. Докато той стоеше извън боксовия ринг, пушейки пурата си, Солара разгледа всичко, което я заобикаляше. Обърна специално внимание на броя на мъжете, които бяха достатъчно близо, за да се хвърлят към тях.
„Десетина — помисли тя. — И всеки един с пулс-пистолет на хълбока.“
Тя се наведе към Гейдж и прошепна:
— Виждам един начин да възпламеним рудата. Пулс-пистолетите.
Той изви глава към прасето, което се печеше на открит огън в другия край на залата.
— Стават два начина. Ако можеш да хвърляш добре и да се целиш точно.
Зад Солара се чуха стъпки и тя се обърна. Погледът й веднага срещна този на Доран. Увереното му изражение подсказваше, че има план, но не кой знае колко добре премислен. Когато видя лицето му, я заля облекчение, но също и страх, защото знаеше, че той няма оръжие. Стражите от двете му страни със сигурност се бяха погрижили за това.
Когато стигна до нея, Доран обхвана лицето й с двете си ръце и я целуна като човек, който отива на екзекуцията си. Беше толкова убедителен, че за миг Солара реши, че се е заблудила. Мисълта, че всъщност план няма, скова сърцето й. И тогава Доран прошепна в ухото й:
— Имаш ли кислороден шлем?
Тя кимна, усещайки тежестта му там, където беше закачен на скафандъра й.
— А екипажът?
Още едно кимване.
— Добре — прошепна той. — Пригответе се да ги сложите и да тичате към хангара. Рени чака отвън, за да ви хване. Също и Кейн.
— Ти идваш с нас — настоя Солара и притисна парче руда в дланта му. — Когато дойде подходящият момент, хвърли това…
Един от стражите го дръпна от нея, преди да успее да му каже още нещо.
Докато той отиваше към залата да се срещне с Димаркъс, Солара успя да зарони фалшиви сълзи и се втурна към Касия и останалите, привидно за утеха. Сгушена в тях, тя тихо им предаде съобщението и ключа за белезниците. Надяваше се само Доран да е разбрал какво е сложила в ръката му.
Когато Доран стигна центъра на голямата зала, тълпата притихна. Той се изправи гордо пред Димаркъс и изрече със спокоен глас:
— Тук съм заради приятелите си. Ако ни оставиш да си тръгнем, никой няма да умре.
Избухна смях, като гърленото кискане на Димаркъс се извисяваше над останалите.
— Харесва ми смелостта ти — каза той, поклащайки глава със съжаление. — В друг живот можеше да сме от един екипаж. Но в този, ще те смажа. — Той се ухили по начин, който противоречеше на следващите му думи. — Надявам се, че разбираш, че това не ми доставя удоволствие.
— Последен шанс. — Доран сложи ръка на шлема, закачен на колана му. Когато предупреждението му беше посрещнато с още едно избухване на смях, той натисна копчето за връзка и изрече: — Рени. Кейн. Пригответе се за нас.
Димаркъс се отрезви достатъчно, за да му хвърли въпросителен поглед.
Устните му оформиха въпрос, който така и не успя да зададе, защото Доран запрати рудата си в огъня с безупречна точност и след миг корабът се разтърси от експлозия.
Подът се разтресе под краката на Солара и тя залитна, загубила равновесие. Точно когато се беше изправила, в ушите й прогърмя още един взрив, два пъти по-силен от първия. Изглежда и Гейдж беше взривил своя камък. Завиха сирени и дим изпълни всичко наоколо, а хората се втурнаха към изходите.
Солара изхлузи белезниците си и грабна пулс-пистолета от най-близкия кобур. Когато притежателят му се завъртя към нея, тя стреля няколко пъти, без да успее да го улучи. Той се втурна в обратната посока, а тя спря, за да сложи шлема си. В няколкото секунди след взрива въздухът беше станал леден и разреден. Това означаваше, че корпусът е пробит и все още не бяха затворили зоните, където имаше пробойни. Рудата явно беше по-мощна отколкото тя мислеше.