— Трябва да се пусна — извика Доран.
— Дай ми секунда — отговори Кейн. Ще намаля колкото мога повече.
Докато совалката се олюляваше към повърхността, Доран преценяваше най-добрите начини да посрещне замръзналата земя, без да счупи всички кости в тялото си.
Кейн тъкмо беше изрекъл Това е най-доброто, което мога да направя, когато Доран изпусна въжето. Докато набраната скорост го изстрелваше напред, той кръстоса ръце на гърдите си и се сви на кълбо. Сблъсъкът отне дъха му. Шлемът му пое удар, достатъчно силен, за да накара ушите му да започнат да звънтят. В раменете и ръцете му се забиваха камъни. Той се търкаляше бързо, докато едно възвишение не намали скоростта му. Тогава точно така внезапно, както бе започнал да пада, Доран откри, че лежи по гръб, втренчен в звездите.
И за щастие бе жив.
Устните му се разтегнаха в глупава усмивка и той избухна в толкова силен смях, че коремът го заболя. Раздвижи крайниците си един по един, за да ги провери. Със сигурност беше счупил лявата си китка, може би и няколко ребра, но независимо от това, усмивката не слизаше от лицето му. Болката можеше да се успокои, а костите — да се оправят, но всички лекарства в галактиката не можеха да те излекуват, ако си мъртъв. А той не беше мъртъв. Нямаше търпение да каже на екипажа.
— Добре съм — докладва той. — Малко изпочупен, но нищо съществено. Кейн, когато всичко това свърши, искам да стана майка на децата ти!
Все още усмихнат, той чакаше да чуе смеха на Солара или Кейн остроумно да отговори, че ще се задоволи с един месец отмяна от дежурството в кухнята. Но не чу нищо.
Натисна отново копчето за връзка, чудейки се дали не се е повредило при падането.
— Някой чува ли ме? — Той се повдигна на лакът и огледа осветения от луната хоризонт, търсейки совалката. — Кейн? Добре ли си?
Връзката изпука и той долови гласа на Рени.
— Приемам и се радвам да те чуя — каза той. — От тракерите в скафандрите ви виждам, че Кейн е кацнал на около километър на север от теб. Не мърдай, докато проверим какво става.
— Той добре ли е? — попита Доран.
Когато не получи отговор, той седна и се втренчи в небето, търсейки Полярната звезда, след това си спомни, че не е на Земята. Единствената му надежда да открие Кейн беше да стигне до някое място, което беше достатъчно високо, за да може да го види отдалече.
Когато опита да се изправи, Доран установи, че е изкълчил единия си глезен. Той закуцука нагоре по хълма и се огледа на всички посоки.
Не видя нищо. Щеше да се наложи да почака.
Реши, че ще е по-лесно да го забележат тук, и седна на земята, оставяйки адреналина да напусне тялото му. Сега, когато не се чуваше нищо, освен свиренето на вятъра, мислите, които бе прогонил преди час, започнаха да се прокрадват в главата му — въпроси за родителите му, за новооткрития му брат и най-вече за бъдещето му.
Все още не беше готов да се изправи пред тях. Доран насочи вниманието си към небето и започна да разглежда онова, което беше останало от движещия се в орбитата пиратски кораб.
Огромна пукнатина разделяше задния корпус от останалата част от кораба, но ако аварийните системи работеха, в запечатаните зони трябваше да има оцелели. Той мислеше кой е най-добрият начин да се стигне до тях, когато наблизо се чу грохот от двигателя на совалка. Доран погледна през рамо, готов да помаха. Солара сигурно я беше откраднала от пиратите.
Совалката се приземи и той закуцука надолу по хълма да я посрещне. Когато страничната врата се отвори, пред него се появиха непознат чифт ботуши, които определено не принадлежаха на Солара. Бяха прикрепени към среден на ръст мъж, с телосложението на бик. Гръдният му кош беше толкова широк, че разтягаше сребристата материя на скафандъра му до краен предел. Доран спря внезапно. Мъжът изглежда беше сам, въпреки че ако се съдеше по редицата джунджурии, които висяха на колана му — два извити ножа, три чифта белезници и намотано наелектризирано въже, — той нямаше нужда от помощници.
„Уреди за завързване — помисли Доран като направи крачка назад и потърси револвера на колана си, но него го нямаше. — Ловец на глави или може би търговец на роби.“
Тогава мъжът обърна глава и светлината от совалката му се отрази от нещо вътре в шлема. Слепоочията му бяха осеяни с метални топчета — блокери за префронталната кора на мозъка.
Доран се затича нагоре по хълма толкова бързо, че падна на земята, като с ритане и нокти продължи опитите си да се отдалечи от мъжа. Ръката му посегна към шията, но както и пистолетът, висулката с цианкалия я нямаше, заключена на сигурно място на „Банши“.