В главата му се изредиха десетина мрачни сценарии, като всеки от тях завършваше със смъртта му. Която нямаше да е лека. Пръстите му трепереха толкова силно, че му трябваха три опита, за да натисне копчето за връзка.
— Рени — изрече той на пресекулки. — Ако ме чуваш, отведи Касия от тук — и то веднага. Един от Дейва ни е открил.
Солара и Гейдж лазеха на ръце и крака, търсейки още оръжие, скрито в тайник под пода, когато гласът на Рени се чу по говорителя в товарното помещение.
— Почти стигнахме.
Солара погледна през най-близкото прозорче към тъмнината, мислейки си, че Доран трябваше да е в безопасност и на борда с тях. Беше казал, че е добре, но след това връзката беше прекъснала.
— Ако совалката не е прекалено изпочупена — каза тя, — мога да намеря Доран, докато вие двамата се погрижите за Кейн. Или капитанът може…
Тя разбра грешката си и замълча, а в гърлото й се надигна буца. Непрекъснато забравяше, че капитанът го няма, и всяко напомняне се забиваше като ледена висулка в сърцето й.
След това Солара замълча и продължи с претърсването на тайника. Гейдж не се опита да започне разговор. Той, изглежда, разбираше, че сега не е моментът за приказки — не и когато членове на екипажа липсваха. И беше прав. Думите и мъката щяха да дойдат по-късно, след като цялото семейство се събереше заедно.
Семейство.
Солара не го беше разбрала до този момент, но хората на борда бяха точно това за нея. По време на това рисковано пътуване тя се беше влюбила в един очилат клептоман, в проклет от звездите прелъстител и неговата прокудена принцеса, и най-вече в един вбесяващ аристократ, който някога я наричаше Миша Опашка. Беше научила, че домът е разтегливо понятие и независимо от това дали бяха на планета, на спътник или на някой изгнил, потрошен кораб, този екипаж беше нейният дом.
Отказваше да загуби още един от тях.
Когато „Банши“ кацна, първа по рампата слезе Касия, вече готова с медицинска чанта под мишница. Солара закопча шлема си и се затича след нея. Когато стигна на мястото на катастрофата, Касия вече се беше качила в совалката и надничаше през предното стъкло.
Един поглед беше достатъчен на Солара да разбере, че совалката не става за летене.
Носът й беше смачкан като акордеон, а крилото откъм пасажерското място беше изкривено на деветдесет градуса, което значеше, че Кейн е паднал с главата надолу, когато беше загубил контрол.
Вътре не се усещаше никакво движение.
Солара погледна към огрения от луната пейзаж в далечината. Доран беше някъде там. Стомахът й се сви от усещането за неотложност, но когато погледна към совалката, тя не можа да накара краката си да помръднат. Ако не друго, поне знаеше, че Доран е жив. Не можеше да каже същото за Кейн.
— Как е той? — попита тя през комуникационната връзка.
— В безсъзнание е — отговори Касия.
Без да губи време, тя пропълзя по крилото, за да отвори ръчно вратата на пилотската кабина. Дръпна дръжката, но вратата не помръдна.
— Заяла е. Рени, донеси лоста.
— Ще донеса и хидравличните ножици — каза Солара. — За всеки случай.
Тя изтича обратно към кораба и се върна на совалката, където Рени и Гейдж вече бяха отворили вратата. Солара захвърли тежките клещи, приближи се и се втренчи в Кейн, повдигайки се на пръсти. Пилотският колан държеше тялото му изправено, но шлемът му бе увиснал ниско между неподвижните му рамене.
За щастие на всички тях Касия не се поколеба. Тя взе едно шишенце с амониев газ от чантата си и го вкара под шлема на Кейн. Солите се смесиха с кислорода му и той дойде в съзнание, подскачайки толкова бързо, че шлемът върху лицето му удари този на Касия, запращайки я в Гейдж, който на свой ред падна от крилото и се приземи на задните си части.
Касия се изправи тревожно до Кейн и заговори бързо:
— Добре ли си? Боли ли те, когато дишаш? Имаш ли нещо счупено?
Той изпъшка и отметна глава назад.
— Как е Доран?
В отговор Касия го удари по шлема:
— Отговори ми!
— Добре, добре! — изрече Кейн, пазейки главата си. — Да, не и може би.
Касия издиша продължително през комуникационната връзка. Раменете й се превиха и тя изведнъж се разплака. Между хлипанията си побутваше раменете на Кейн тук и там, питайки го дали боли. Когато той отговори, че не го боли, тя го удари силно с юмрук и извика:
— Мислех, че си умрял!
— Ох!
Той разтри мястото и понечи да каже нещо остроумно, но Касия го накара да замълчи като вдигна шлемовете и на двамата и го целуна силно по устата. Той изглежда нямаше нищо против загубата на кислород. Начинът, по който я сграбчи за тила и я задържа близо до себе си, говореше, че по-скоро ще се задуши, отколкото да прекъсне целувката.