В този момент Солара разбра, че могат да се справят и без нея.
— Отивам да търся Доран — обяви тя. Настрои комуникационната си система така, че да улови сигнала му, и последва писуканията, докато застана с лице в правилната посока. — Не е много далече. Ще се свържа с вас, когато стигна там.
Гейдж й подаде пулс-пистолет и изрече само с устни „Вземи го“.
Тя го затъкна в колана си, кимвайки в знак на благодарност.
Доран не можеше да тича вечно — всъщност изобщо не можеше да тича, — затова реши да не отстъпва. Ако така или иначе щеше да умре, можеше поне да го направи борейки се. Нямаше колан с оръжия, но съдбата му беше дала точна ръка и всички камъни, от които имаше нужда.
Това трябваше да му е достатъчно.
Той взе един камък и се изправи, докато едрият мъж се приближаваше. След като провери теглото на камъка в ръката си, той се протегна назад и го запрати в лицето на мъжа Дейва, където той изтрополи отстрани на шлема му и изчезна в нощта.
Мъжът продължи напред, без изобщо да е засегнат, и Доран вече можеше да види очите му — студени и покрити с червена мрежа там, където трябваше да е бялото. Наклонил леко глава, мъжът заби аления си поглед в Доран и го задържа за няколко секунди, сякаш го сканираше според някаква база данни, което наистина беше възможно.
Мъжът натисна външния говорител на комуникационната си система.
— Доран Сполдинг — изрече той с равен глас на робот, който смрази кръвта му. — Къде е спътницата ти от кораба? Момичето, наречено Касия Роуз.
Доран грабна още един камък и го запрати в коляното на мъжа, но той беше два пъти по-бърз, сграбчи китката на Доран и започна да стиска, докато камъкът падна от ръката му.
— Къде е тя? — попита Дейвата.
— Замина — изрева Доран, трепвайки от болка, когато хватката върху китката му се стегна. — Качи се на друг кораб на последната станция.
— Лъжеш.
— Кълна се! Отиде да работи като медик на луксозен лайнер. Мисля, че се казваше „Зени…“
Бърз като нападаща кобра, мъжът стисна гърлото на Доран и започна да го вдига, докато и двата му ботуша се заклатиха във въздуха. Трахеята на Доран се сви под натиска. Жаден за въздух, той заби нокти в пръстите, стискащи гърлото му. Лицето му изтръпна и се изпоти, а очите му започнаха да пулсират, срещайки кървавия поглед пред тях.
— Да опитаме отново — каза Дейвата. Той се обърна и повлече Доран към совалката. Когато стигнаха там, той го изправи на крака и му позволи да си поеме въздух, точно преди да блъсне шлема му в металния корпус.
— Къде е принцесата? — попита Дейвата.
Започна да удря главата на Доран в совалката, докато щитът пред лицето му се счупи и се отвори. От пукнатината започна да излиза пара и Доран падна на земята, дезориентиран. За да компенсира спукването, шлемът му изпусна със съскане облак затоплен въздух, който намали запасите в резервоара му. Шлемът бълваше кислород, така че на Доран му оставаха няколко минути — в най-добрия случай.
— Задушаването е ужасна смърт — каза мъжът и показа с ръка към совалката. — Мога да изпълня кораба с топъл въздух за теб — ако ме заведеш при момичето.
Против волята на Доран очите му се обърнаха към тапицирания пилотски стол, който се виждаше през отворената врата. Изкушаваше се да каже „да“, а след това да попречи на мъжа по време на полета или да го заведе в погрешна посока. Но ако совалката на Кейн беше паднала на километър, беше въпрос само на време този Дейва сам да забележи „Банши“.
Трябваше да го задържи на земята.
— Можеш да вземеш тоя топъл въздух и да си го духнеш в задника — изръмжа той.
Дейвата се наведе, прокарвайки пръст по ножа си.
— Когато дробовете ти се изпразнят и започнат да болят, ще промениш решението си. Или може би ще трябва да изрежа информацията от теб. Така ще стане по-бързо.
— Колко арогантно — измърмори Доран. — Хора като теб никога не се научават.
Той изрита мъжа силно между краката, но ботушът му срещна съпротивата на пластмасова капачка.
Дейвата се усмихна за първи път — механично извиване на устните, разкриващо два реда матови метални зъби.
— Никога не си срещал друг като мен — каза той и извади ножа. С една ръка притисна шлема на Доран в леда, а с другата разряза отворения щит пред лицето.
Доран извика от болка, а бузата му пламна, докато по кожата му избликваше топлина. Дейвата се отдръпна назад, за да нанесе още един удар, но спря, когато зад тях прозвуча пулс-пистолет. Той завъртя глава, скочи на крака, бърз като светкавица, и се затича към отворената врата, оставяйки Доран кървящ на леда.