Доран се повдигна на лакти и видя Солара, която се бе прицелила с пулс-пистолет в совалката. Тя даде два предупредителни изстрела, които удариха корпуса от двете страни на Дейвата.
— Застреляй го — изрева Доран. — Не се колебай!
— Опитвам се — извика в отговор тя.
Когато още една серия от изстрели не успя да го улучи, Дейвата скочи в пилотския стол и затвори вратата. Скоро двигателят забоботи. Корабът се издигна над земята, а тръстерите му изхвърлиха потоци от топъл въздух, които разпиляха камъчета във всички посоки.
Солара се затича, за да предпази Доран от отломките, но той поклати глава и посочи към совалката:
— Това са Дейва. Този ще открие екипажа, затова трябва да го спрем.
— Какво ще кажеш за избухливата руда? — попита тя, изваждайки една торбичка от джоба си. — Все още имам няколко парчета.
Доран взе торбичката и я разклати в дланта си — две парчета.
— Два шанса, това е всичко, което имаме.
— Ти хвърляй, аз ще стрелям.
Доран не посочи съмнителните й способности в прицелването, но тя сигурно разбра какво мисли, защото добави:
— Няма да пропусна.
Доран кимна, изправи се на крака и прецени разстоянието между себе си и отдалечаващата се совалка. След това изпъна назад здравата си ръка и запрати първия камък във въздуха. Рудата полетя към совалката и Солара даде три последователни изстрела.
Не улучи.
— Още веднъж! — извика тя.
Докато совалката набираше скорост, Доран взе последното парче руда и се затича напред. Когато знаеше, че не може да даде повече инерция, той използва всеки мускул в тялото си, за да хвърли рудата към совалката, изсумтявайки, когато я запрати във въздуха.
Не пропускай — молеше се той, гледайки камъка, който летеше в далечината.
Това беше последният им шанс.
Моля те, не пропускай.
Стиснала пистолета в двете си ръце, Солара започна да натиска бързо спусъка и изпълни притъмняващото вечерно небе с изблици на ярка светлина. Доран не можа да преброи колко изстрела пропуснаха целта и отскочиха от корпуса. Но след това се появи топка от светлина, която започна да става все по-светла, докато се наложи да закрие очите си. Гръмотевица раздра въздуха и Доран надникна между пръстите си, точно когато задната част на совалката избухна. Взривът сигурно беше разкъсал резервоара с горивото, защото последва още една експлозия и в следващия момент от небето заваляха части от двигателя.
Без да обръща внимание на изкълчения си глезен, Доран сграбчи ръката на Солара и се затича към по-безопасно място. Метални парчета започнаха да удрят земята, като всяка от тях увеличаваше адреналина му, докато той вече не усещаше нищо освен това, че с всяко вдишване поемаше все по-малко въздух в дробовете си. Тъкмо бяха избегнали един къс от корпуса, когато Доран се строполи на земята.
Не можеше да продължи по-нататък, не и без въздух.
Солара падна на колене до него и издърпа тръбата му за кислорода, сменяйки я със своята. Той започна да протестира, но тя го накара да замълчи.
— Ще го делим — каза тя. — Покрий лицето си, за да са по-малки загубите.
В съскащия си шлем Доран чу първо връзката да се активира, а след това и съобщението на Солара до екипажа.
— Рени, трябва веднага да ни намериш и да ни вземеш — каза тя. — Имаме кислород за пет минути за двамата. Чуваш ли ме?
Отначало нямаше нищо друго, освен тишина. След това се чу гласът на Рени с най-прекрасната дума на света:
— Идваме.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
— Водачът ви е мъртъв — извика Доран към петдесетината пирати, коленичили пред него в голямата зала по-късно същата вечер. Това беше най-голямото снабдено с кислород помещение на борда, така че оцелелите, които бяха предали оръжието си, се бяха събрали тук. Редиците мъже бяха свели глави към пода, преплели пръсти зад шиите си, и очакваха присъдата си. Той не планираше да ги убива, но те нямаше нужда да знаят това.
— Живи сте по милостта на Даро Червения — продължи Солара с ръка върху пулс-пушката, която бе прехвърлила през рамо. — Ако се съгласите да носите неговия знак, ще си тръгнете от тук със совалките, които поправих. Но при две условия. Първо, че никога няма да се върнете нито на тази развалина, нито на планетата под нея. И второ, че ще се отплатите на Даро за любезността му, ако той някога поиска услуга от вас.
— Ако някой от вас не приема тези условия, с удоволствие ще ви придружа до най-близкия въздушен шлюз — каза Доран.