Не беше за учудване, че липсваха възражения.
Пиратите останаха на колене, а Доран ги извикваше един по един на платформата в предната част на залата. Там те му се заклеваха във вярност и навиваха ръкави, оголвайки китките си. Всеки предишен водач беше оставил белег с размера на монета върху плътта им и сега те изглеждаха като тънки белези или избелели татуировки. По-младите Братя носеха по едно изображение, защото бяха служили само на Димаркъс Хан, а старите ветерани имаха маркировки почти до лактите си. Доран прибави своя знак над всички останали — преплетена монограма от Д и Ч, направена с термично мастило, което щеше да изстине, ако го активираше.
— Когато това изстине, ще знаете, че ви викам — каза той. След това им даде радио честота, където щеше да остави инструкции, ако този ден някога дойдеше.
Когато пиратите приемеха знака на Доран, Солара ги отвеждаше до последния функциониращ транспортен въздушен шлюз, където Рени и Гейдж ги настаняваха в совалките и ги изпращаха да си вървят. Екипажът извърши процедурата отново и отново и за няколко часа успяха да евакуират всички.
След като изпълниха задачата си, те се върнаха на „Банши“, за да се погрижат за счупени кости, порезни рани и лазерни изгаряния. Доран искаше да попита брат си дали може да прекарат нощта сред удобствата на бункера, но мозъкът му загуби способността си да оформя свързани мисли, веднага щом Солара завърза шина на китката му. Той я целуна по бузата и се строполи на леглото, напълно облечен и без да вечеря.
Бягането от смъртта беше изтощително.
Веднага щом се съмна на другата сутрин, Доран се облече в чисти дрехи и изми лицето си, след това отиде заедно с екипажа в трапезарията. Дори и Гейдж беше с тях, като избра мястото в най-далечния край на масата. Във въздуха се носеше силната миризма на каша, но купите оставаха недокоснати, а всички се взираха в металната патерица на масата.
Само това им беше останало от капитана.
Ейкорн влезе в стаята, бърчейки нос и търсейки изгубената си „майка“. Тя се изкачи по стената, плъзна се на масата и започна да тича отчаяно нагоре и надолу. Когато не откри капитана, тя нададе сърцераздирателен писък, който накара Касия да изскочи от трапезарията. Тя се върна с избеляло дънково яке, което стигаше до коленете й, а ръцете й се губеха в огромните му ръкави. Сигурно беше на капитана, защото в момента, в който Касия седна, Ейкорн изцвърча и се втурна във вътрешния му джоб.
Касия погали главичката на Ейкорн с палеца си.
— Сега можем да започнем.
Рени кимна към нея и се изправи начело на масата.
— Срещнах Финеас Роси, когато бях най-зле в живота си — каза той. — Около шест месеца, след като напуснах дома си. Бяхме в бара на една западнала станция по средата на нищото и той ме хвана да крада от джоба му. — Рени се усмихна, сякаш отново преживяваше този момент. — Разкървави ми устата. След това, когато разбра, че съм взел не парите му, а един восъчен молив, той се разсмя и ме почерпи с пиене.
Кейн се засмя тихо, а Касия сложи глава на рамото му.
— Току-що беше купил малък товарен кораб от един кредитор — продължи Рени. — Каза ми, че „Банши“ не е нищо особено на външен вид, но ако искам да тръгна с него, това сигурно ще е по-добре, отколкото да пребърквам непознати. Нямах какво да губя, затова се качих на борда като общ работник. Една седмица по-късно той ме повиши в пръв помощник — просто така. Без да знае нищо за мен, освен това, че крадях хапчетата му. — Рени спря, за да си свали очилата и да избърше една сълза. — Капитанът ми даде нов живот, а в следващите години ми даде и приятелството си. Не знам кое ценя повече, защото имах нужда и от двете.
— Помниш ли, когато изчезна зарядното за Бийтмастера му? — попита Касия, подсмърчайки. — Всички освен капитана обвиняваха теб. Но той беше прав. Оказа се, че аз съм го сложила в погрешното чекмедже.
— Само един голям човек ще се довери на крадец — съгласи се Рени.
Доран усети как Солара сяда по-изправена до него. Тя огледа татуираните си кокалчета и сякаш се поколеба за малко.
— Точно това обичах най-много у него — каза. — Мразех да гледам татуировките си. Но капитанът ме научи, че не означават нищо. Защото аз съм нещо повече от сбора от грешките си.
Доран взе едната й ръка и сплете пръстите им.
— Капитан Роси имаше повече вяра в мен, отколкото баща ми. — Той се опита да не мисли за деня, в който отново ще види баща си, ако това изобщо се случеше. Раната беше прекалено прясна. — Винаги съм поставял баща си на пиедестал, но той сигурно е имал много лошо мнение за мен, щом е мислел, че ще се обърна срещу собствения си брат.