Гейдж не отговори, но страните му порозовяха. Вероятно защото преди не много дълго той също бе споделял това мнение.
— Биологията не прави никого баща — добави Касия, докато прибираше своя молитвен камък от Етурия под блузата си. Тя целуна върха на пръста си и го притисна към главата на Ейкорн. — Капитанът по-скоро щеше да умре, отколкото да ме види продадена. Не мога да кажа същото за родителите си. Те винаги са гледали на мен само като на стока.
При думите й в стаята настъпи тишина, докато Гейдж не прочисти гърлото си. Той разрови кашата с лъжицата си и без да поглежда нагоре, изрече:
— Не познавах Роси от много време, но той изглеждаше добър човек. Много съжалявам, че си отиде.
— Благодаря ти — каза Рени с обичайния си благ глас. — Ще ни липсва. — Той говореше без следа от негодувание, сякаш преди двайсет и четири часа Гейдж не бе държал екипажа на прицел и не ги беше заключил в лабораторията си.
В този момент на Доран му хрумна, че капитан Роси не беше единственият, който беше променил всички на борда. Те дължаха живота си и на първия помощник. Доран сложи ръка на патерицата пред себе си и каза:
— Никой не може да замести човека, когото загубихме. Но „Банши“ има нужда от капитан и аз предлагам това да бъде Рени.
— Подкрепям предложението — каза Солара и кимна твърдо.
Докато Рени примигваше зад очилата си, Кейн попита:
— Всички съгласни ли са?
— Да — извикаха в хор пет гласа, включително и Гейдж.
Доран се обърна към Рени.
— Единодушни сме. Работата не е лесна и заплащането сигурно е ужасно, но не мога да си представя някой друг освен теб начело на екипажа. Приемаш ли?
След много изчервяване и заекване Рени им каза, че приема, и те поляха уговорката с тост от разводнен „Кристалин“ от личните му резерви.
— И така, сега накъде? — попита Рени, оставяйки пресушената си чаша. — Товарното помещение скоро ще се изпразни, а клиентите, които си плащаха, станаха екипаж. Вероятно мога да намеря няколко задачи, без да привличаме внимание, но нищо не се е променило.
Нямаше нужда да питат какво означава това. Всеки от тях беше беглец от едно или друго — закона, мафията, далечно кралство във война. Изглежда, единствената им възможност беше да си създадат живот в далечните райони, перспектива, която някога Доран бе смятал за по-лоша от затвора. Сега откри, че се усмихва.
Сложи ръка ниско на кръста на Солара, уверен, че с нея до себе си, може да е щастлив навсякъде. Той посочи към брат си:
— Имам връзки с хора, притежаващи Инфиниум. Само си помислете какво можем да направим, ако никога вече няма да има нужда да купуваме гориво.
— Може да работим като търговци — предложи Солара. — Това е наполовина почтено.
— Стига другата половина да е съмнителна — пошегува се Кейн. — Иначе къде е удоволствието от работата?
— Наполовина съмнителни търговци — изрече Доран, за да види как звучи. — Това ни подхожда. — Той погледна към брат си в другия край на масата. Вече знаеше отговора, но все пак трябваше да попита. — Искаш ли да дойдеш с нас? Разкошният комплекс не може да не ти се струва малък понякога.
Гейдж отговори с усмивка, която почти не беше усмивка. Вероятно не изглеждаше кой знае какво за страничен наблюдател, но на Доран тя говореше много. Пламъчето в очите на брат му беше същото, което помнеше от детството си, и за миг те вече не бяха на „Банши“. Смееха се под покрива на крепост от одеало и осветяваха с фенерчета лицата си с липсващите им зъби. Знаеше, че нещата няма да се променят за една нощ, но топлото чувство в гърдите му обещаваше, че един ден двамата отново ще се смеят така.
— Ще го оставя за по-късно — отговори Гейдж. — В момента имам работа, която трябва да довърша.
Понечи да каже още нещо, но след това бръкна в джоба си и усмивката му изчезна.
— Какво има? — попита Доран.
— Драйвът ми с данните — отговори Гейдж, стана от масата и започна да търси по себе си като обезумял. — Вчера беше у мен. Всичките ми изследвания са там. Ако някой го намери, ще има достъп до файловете ми и ще ги продаде на този, който даде най-много.
Докато екипажът оглеждаше пода и засипваше Гейдж с въпроси — „Къде го видя за последно?“, „Да не е в друг панталон?“ — Рени тихичко изпразни джобовете си на масата: три горивни чипа, едно топче за игра, няколко пластмасови парченца, един малък розов инструмент и, най-важно — един златен драйв. Групата въздъхна облекчено, когато Рени плъзна драйва по масата.
— Съжалявам за това.