Касия грабна розовия инструмент и го размаха срещу него.
— Какво е това с лазерния ми бръснач? Прилича на конспирация да ме държите космата.
— Казах ти, че не съм го взел аз — обади се Кейн, хвърляйки й кос поглед.
— Този път — тросна се тя, отмятайки растите си.
— Не започвайте вие двамата — предупреди ги Солара. — Уредът ми за зашеметяване все още работи и не се страхувам да го използвам.
Рени бръкна по-дълбоко в джоба си и извади уреда й.
— Тогава ще си искаш това.
Доран не можа да сдържи смеха си. Погледна към брат си, очаквайки да види ужас, изписан на лицето му. Но Гейдж наблюдаваше разговора с интерес и чувство, което Доран разпозна от собственото си пребиваване на „Банши“ — желание да принадлежи. И той беше искал това. Може би не бяха толкова различни.
— Хайде — каза Доран и тупна брат си по рамото. След три дни майка им щеше да се върне и той смяташе да е заминал много преди това. — Чух, че в комплекса ти имало много хубав плажен симулатор.
Гейдж кимна, а в очите му се появи предизвикателство.
— Също и футболно игрище.
— Не може да бъде.
— Може.
— Знаеш какво значи това, нали?
— Да, знам — отговори Гейдж и му отправи заплашителна усмивка, която само един брат можеше да си позволи. — Значи, че ще загубиш.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Топлината беше рядък лукс в космоса.
Солара почти беше забравила колко приятно е усещането на слънчевата светлина върху кожата. Тези лампи симулатори бяха почти толкова добри, колкото и истинската светлина. Вдигна ръце над главата си и се протегна върху плажната кърпа, докато пръстите на ръцете и краката й срещнаха копринената милувка на пясъка. Фините песъчинки бяха поели топлината отгоре и тя зарови ръцете си, за да я поемат. Имаха само няколко часа, преди да стане време да тръгват, и смяташе да се наслади на всяка секунда.
— Ммм — каза отново тя с усмивка. — Това е блаженство.
Въпреки че очите й бяха затворени, тя знаеше, че Доран я гледа. Познаваше от начина, по който правеше кръгчета около пъпа й с показалеца си. Той като че ли не споделяше мнението, че тя изглежда смешно в импровизирания си бански костюм от шорти и къса тениска. Скоро докосването му започна да се отклонява към извивката на талията й.
Солара се засмя, обърна се по корем и сложи едната си буза върху кърпата.
— Когато обещаеш почивка, наистина я осигуряваш — каза тя. — Ако се отпусна още малко, ще трябва да събираш разтопеното ми тяло от пясъка.
— Не е частна яхна на Карибите, но ще свърши работа.
— Не е частна яхта — повтори присмехулно тя. — Тази стая е истинско чудо.
Солара примижа към светлината, отваряйки очи, за да погледне към тюркоазената вода, която се плискаше тихо в пясъка. Басейнът с вълни беше създаден, за да имитира океана, като ефектът се постигаше с наклонения му под и ако не се взираше прекалено, приличаше на истински океан.
— Промених решението си — каза Доран, като направи крачещо движение по гърба й с два пръста. — Забрави яхтите и гмуркането в открито море. Тази почивка е идеална, защото ни дава единственото, което не можем да намерим на Земята.
— Хм? — попита тя. — И какво е то?
Той се наведе, докато топлината на голите му гърди докосна раменете й. След това сложи устните си на ухото й и прошепна:
— Пълно усамотение.
Преди да успее да се съгласи с него, той прокара устните си по чувствителната част на врата й и тя млъкна. Тялото му беше толкова близо, че нова топлина се настани в тялото й, ускорявайки дишането и пулса й. Тя се обърна за целувка, но вместо да приближи устни към нейните, той легна на една страна и се повдигна на лъкът, взирайки се в нея с изражението на човек, който вижда звездите за пръв път. Промяната в него я завари неподготвена.
— Какво има?
Отначало Доран не каза нищо. Той отметна един измъкнал се от плитката й кичур и погали бузата й, докато очите му се вглеждаха в лицето й. След това сбърчи чело, сякаш се опитваше да реши квадратно уравнение.
— Понякога те гледам и ми се струва, че оставам без въздух. Как правиш това с мен?
Устните на Солара се разтвориха. Как го правеше? Тя можеше да му зададе същия въпрос, но не го направи. Защото, както в много други случаи, когато беше с Доран, думите просто не идваха. Не знаеше защо, но между сърцето и гласа й нямаше връзка. Може би го обичаше прекалено много, за да може да го изрази с думи.
Вместо да говори, тя зарови пръсти в черната коса зад врата му и го дръпна надолу за целувка, в която беше цялото й сърце. Надяваше се един ден да успее да превърне чувствата в думи. Дотогава ще трябва да му показва. И тя го направи. Бяха така преплели телата си, че не чуха как вратата се отваря.