— О, хайде де — изрече провлачено Кейн. — Отнесете горещата си любов някъде другаде.
— Сериозно — съгласи се Касия. — Някои от нас се опитват да не повърнат обяда си.
Солара им хвърли унищожителен поглед, а Доран изпъшка, без да отваря очите си, когато обърна лице към тях.
— Не видяхте ли табелата?
— Каква табела? — попита Кейн, оглеждайки се за най-доброто място, където да сложи сгъваемия си стол.
— Тази, която закачих на вратата сутринта — отговори Доран.
— О — изрече Касия. — Табелата, на която пише „Не влизай“?
— Същата.
— Мислех, че това се отнася само за пирати — каза тя и простря кърпа на сини райета на пясъка. — Или Дейва.
— Това е обществен плаж, приятели — добави Кейн с чаровна усмивка — онази, която знаеше, че не им действа, но все пак настояваше да използва.
Солара въздъхна бавно и продължително и попита в ухото на Доран:
— Какво казваше за яхти и усамотяване?
— Откритото море не изглежда лоша идея в момента, нали? — засмя се безрадостно той.
— Нито онова затревено място зад хамбара в Каргил.
— Преди да забравя, имам нещо за вас — каза Касия, ровейки в плажната си чанта. — Рени ми ги даде, преди да отиде на повърхността с Гейдж, за да заредят с гориво. Каза да ги върна с обичайното обяснение как съжалява и че не може да се спре — тя махна с ръка. — Бла, бла, бла.
Понеже с усамотението беше свършено, Солара седна, за да види какво има в чантата. Не очакваше да види чифт сребристи гривни и й трябваше малко време да ги разпознае. Това бяха гривните, които някога я свързваха с Доран като негова прислужница.
— Виж — обърна се тя към него, взимайки ги в ръка.
Бяха по-тежки, отколкото си спомняше, но не беше забравила силното пиукане, което я викаше посред нощ.
— Чудя се от колко време са у Рени. Бях забравила за тях.
Доран погледна намръщено към гривните и протегна ръка, за да докосне думата ГОСПОДАР, а след това се дръпна назад. Изглежда, не се радваше да ги види. Когато погледът му се премести към белега на шията й, тя се запита дали си мисли за деня в офиса за билети.
„Да се разберем, Миша Опашке. Ако се съглася да платя за пътуването ти, единствените думи, които ще излизат от устата ти през следващите пет месеца, са „Да, господин Сполдинг.“
Тя се вгледа в електриковосините очи на момчето, което седеше до нея на пясъка. Вместо смокинг и високомерна усмивка, той носеше широки, отрязани панталони втора употреба и усмивка на разкаяние. Тази версия на Доран беше оставила привилегирования живот и пътуваше на разпадащ се кораб с екипаж от бегълци. Не можеше да си представи, че е онзи Доран, който я бе наел да мие пода и да му носи шампанско.
Тя взе ранената му ръка и внимателно я обърна, за да се вижда татуировката, която беше същата като нейната, след това погали мастилените саби с върха на пръста си.
— Времето, когато носехме тези гривни, сякаш беше преди цял един живот, нали?
Доран отказа да срещне погледа й.
— Преди два живота.
— Нямахме представа в какво се забъркваме.
— Единият от нас имаше. — Той я погледна през тъмните си мигли. — Нямах намерение да правя задачата ти лесна. Ако бяхме останали на „Зенит“, щях да те изтормозя, просто защото можех. Нямаш представа колко ужасен бях.
— Повярвай ми, знаех — ухили се Солара, след това вдигна гривните и попита: — Какво ще правим с тези?
— Ще ги изгорим.
Солара стисна металните гривни, в случай че той се опиташе да ги вземе от нея. Абсурдно беше да ги иска толкова много, след като допреди няколко минути напълно беше забравила за съществуването им. Но двамата с Доран имаха обща история и тези гривни бяха сложили началото на всеки един от безумните моменти в нея. Те бяха част от същността й, точно както татуировките, които я белязваха като престъпник и които Солара също нямаше намерение да изтрива.
— Не съжалявам, че това се случи — каза тя.
Доран се обърна да я погледне в очите и поклати глава, обхващайки лицето й с ръце.
— Нито пък аз — добави и той. — Съжалявам за това как се случи.
— Семантика — махна с ръка тя. Целуна го по носа и прибра гривните под плажната си кърпа. Нямаше да се откаже от тях. — Но достатъчно за миналото. Ти ми обеща почивка.
— Така беше.
— Тогава да се върнем към нея. Времето за забавления свършва след няколко…
Тя спря внезапно, защото лицето й беше залято от вода. Касия беше бутнала Кейн в басейна. Скоро след това дойде още една вълна, когато Кейн вдигна своята принцеса на рамо и си отмъсти.