— … няколко часа — довърши Солара, а по бузите й се стичаха пръски.
Доран се разсмя и избърса лицето й с ризата си, която беше захвърлил. Тя миришеше на него и това я накара да се усмихне.
— Мисля, че ще започнат да се карат отново след три… две… едно.
И, разбира се, беше прав. Но Солара не искаше да е по-различно, защото това бяха нейните хора и това беше тяхното пътуване заедно — объркано и бурно, и прекрасно. Нямаше представа какво ще донесе бъдещето на всеки един от тях, защото възможностите бяха толкова безбройни, колкото и звездите.
И всъщност това беше достатъчно.