Той срещна погледа й и се ухили — истинска усмивка, която светеше и в очите му. Солара не беше виждала проблясък на истинска доброта от толкова дълго, че сърцето й се разтопи и тя веднага го хареса.
— Това е Лорънс — каза Кейн, посочвайки с ръка към мъжа. — Първият ни помощник.
— Наричай ме Рени — каза й мъжът, след това посочи към картите. — Тъкмо планирам курса ни до Плажовете на Обсидиан. Капитанът каза, че крайната ти цел са покрайнините, но не уточни къде.
— Вега — отговори тя и се наведе да погледне картите. Разпозна Слънчевите територии от часовете по междузвездна география. Млечният път беше разделен като мишена на четири сектора, като в центъра беше Земята с пет пръстена около нея. Най-близки бяха туристическите пръстени, след това идваха планетите колонии, рудните мини и затворническите селища, в този ред. Главният щаб на Слънчевата лига беше на Земята, заедно с повечето от производството на галактиката и богатството й, така че колкото по-далече пътуваше човек, толкова по-провинциална ставаше обстановката. Петият кръг бяха покрайнините или далечните райони, които правителството все още не беше присъединило. Тя потупа мястото на картата и му каза:
— Вега е в същия сектор като Плажовете на Обсидиан, само на няколко нива по-далече.
— Добре. Това няма да е прекалено…
— Кейн! — прекъсна ги пронизителен женски глас, който се извиси по стълбите с такава сила, че един разхлабен болт на пода започна да потраква. — Нищожество такова, негодник и контрабандист! — По металните стъпала затрополиха стъпки, но Кейн не изглеждаше притеснен. Той прехвърли единия си крак върху другия и започна да изучава ноктите си. — Ще си направя връзки за обувки от червата ти!
— Давай! — извика той. — Но трябва да бръкнеш в задника ми, за да ги извадиш!
Солара започна да отстъпва назад, докато се опря в стената. Тя се стегна, очаквайки притежателката на пробивния глас да изпълни стаята от край до край, но на мостика изскочи необикновено дребна жена, облечена в халат за баня, който се влачеше по земята. Тъй като стигаше не по-високо от рамото на Кейн, момичето изви шия и се втренчи гневно в него. Светлокафявата й кожа и дълги руси расти бяха почти еднакви с неговите, с тази разлика, че от тях капеше вода. Солара се запита дали не са брат и сестра.
— Пак си ми взел лазерния бръснач — извика момичето. — Единствения ден, в който мога да си взема душ, и сега не мога да се обръсна!
— Не съм пипал бръснача ти.
— Така ли? — момичето се повдигна на пръсти и огледа брадичката му. — Къде тогава е онзи мъх от глухарче, което обикновено расте по лицето ти?
— Добре. Използвах го вчера — въздъхна той.
— Знаех си!
— Но го върнах в тоалетната ти чантичка. — Кейн сложи ръце на хълбоците си. — Не си направих труда да попитам, защото знаех, че няма да ми го дадеш.
Момичето сви едната си ръка в юмрук и го размаха заплашително.
— Ще ти го дам — ще ти дам да разбереш!
— Провери в чантичката си, ненормалнице!
— Казах ти, че не е там. Единственият друг човек…
Внезапно спорът беше прекратен и двата чифта очи се насочиха към Лорънс, който се изчерви и сведе поглед към пода.
— Рени — каза момичето. — Обърни джобовете си.
Първият помощник зарови ръце в джобовете си и извади две шепи дребни неща, които постави на масата — чипове от казино, ръчен часовник, две различни обици, ключове, едно зарче, сгънати листа хартия и един розов лазерен бръснач.
— Съжалявам. Не можах да се въздържа — усмихна се смутено той.
Момичето пристъпи ядосано напред и грабна бръснача от масата. След това отметна мокрите си расти и тръгна надолу по стълбите.
— Ей! — извика след нея Кейн. — Дължиш ми извинение! — Когато тя не отговори, той посочи с брадичка към купчината дреболии на масата. — Това моят часовник ли е?
— Не знам — подаде му го Рени. — Сигурно.
Кейн вдигна театрално часовника и се обърна към Солара:
— В стаята ти има сейф. Предлагам да го използваш, защото Рени има крадливи пръсти. — Той посочи надолу по стълбите. — А това прекрасно момиче бе Касия, другият работник на кораба.
— Сестра ли ти е? — попита Солара.
— Господи, не! Щях да се обеся, ако беше — изсмя се той.
Рени взе един предмет от масата и започна да го оглежда на светлината. Бе съвсем черен и идеално кръгъл. Някой, който не се бе обучавал за механик в продължение на години, можеше да го сбърка с топче за игра. Но Солара знаеше какво е.