— Това тракерът на „Банши“ ли е? — попита тя. — Изваден от мястото си?
Рени и Кейн се спогледаха с разбиране, преди първият помощник отново да сложи топчето в джоба си.
— Да — отговори той. — Повреден е.
Солара не му повярва. Тракерите издържаха дори и на най-силните удари и беше незаконно да се изваждат от определеното им място. Единствената причина някой да направи това беше ако не искаше да го открият. Не че се оплакваше. Тя също не искаше да я открият. Но независимо от това, реши през нощта да залости вратата си.
Очевидно не беше единствената, която имаше тайни.
ПЕТА ГЛАВА
Вечерята се състоеше от зрял боб, сварен в рехидратирани домати. Солара можеше да познае, че храната е възстановявана, защото в редки случаи фермери бяха дарявали пресни, макар и наполовина изгнили продукти на епархията. Дори и наранени и презрели, доматите в естественото им състояние бяха изпълнени със сладост и имаха силен аромат, който процесът на рехидратиране не можеше да запази. Въпреки това изяде вечерята си, без да се оплаква. Беше къде-къде по-добре от ястие от соя, евтин овесен хибрид с вкус на вода от измити чинии.
Капитанът се намръщи към недокоснатата купа боб до нейната.
— Къде е прислужникът ти? Всички се хранят…
— Заедно — довърши тя, избягвайки черния му поглед. Разбра, че очите му са истински, но когато погледнеше в тях, все още се чувстваше притеснена. — Казах му.
Скоро след това Доран се присъедини към тях, оповестявайки присъствието си, като пусна чувал с горивни чипове на пода.
— Това са всичките — каза той и издиша тежко. — Десет хиляди. Лично ги преброих.
— Преброил си ги? — попита капитанът. — Защо не използва машината?
— Машината? — вкамени се Доран.
— Търговския кантар — обясни Кейн от далечния край на пейката. — Никога нямаше да успеем да свършим каквото и да било, ако брояхме чиповете на ръка. Казах го на Лара.
— Но не винаги са калибрирани правилно — обясни Лара, отбягвайки ядосания поглед на Доран. — Исках да съм сигурна, че капитанът ще си получи уговореното.
Изсумтявайки недоверчиво, Доран седна на мястото си. Той погледна към купата с боба, а след това огледа масата, сякаш търсеше нещо.
— Къде е основното ястие?
— Пред теб е — каза Солара.
— Но в него няма месо.
Тя се обърна към него. Бе смаяна от издръжливостта на чувството му, че нещо му се полага, преодоляло загубата на паметта. Сигурно беше хубаво да си позволяваш толкова много животински протеин, че очакваш да ти бъде сервиран при всяко хранене.
— Ако не ти харесва, ние може да си поделим твоя дял — каза тя.
Той явно беше гладен, защото обви ръка около купата си.
— Сега, когато всички сме тук, можем да започваме — каза капитанът. — Чий ред е?
— За какво? — попита Доран.
— Да попита „Какво предпочиташ“ — отговори Касия, избърсвайки устни с памучна салфетка. — Играем всяка вечер. — Тя махна с ръка и се обърна към Кейн: — Какво предпочиташ да знаеш — датата на смъртта си или причината за нея?
— Мога ли да променя обстоятелствата на смъртта си? — попита Кейн.
— Разбира се, че не.
— Тогава датата — реши бързо Кейн. — Какъв смисъл има да знам причината, след като не мога да променя нищо? Това е слаб въпрос.
Солара се съгласи с него, но нямаше намерение да го казва и да рискува да си навлече гнева на Касия. Когато ставаше въпрос за бълване на отрова, дори и скорпионите в Тексас не можеха да се сравняват с нея.
— Някои хора може да искат да знаят — възрази Касия. — За да не се притесняват непрекъснато за това.
— Кой си губи времето в притеснения за това как ще хвърли топа? — Кейн бутна пълна лъжица боб в устата си и изрече с издута буза: — Слабо.
— Да те чуем как ще се справиш по-добре — заби лакът в него Касия.
— Чудесно — отговори й той, но Рени го прекъсна, вдигайки ръка.
— Мой ред е — каза той. — И имам добър въпрос. — Направи драматична пауза, усмихна се към всички и попита: — Какво предпочиташ — да намериш любовта на живота си или десет милиона кредити?
Без да имат нужда да се замислят, всички веднага извикаха:
— Кредити.
— Наистина ли? — приведоха се раменете на Рени.
— Наистина — каза Доран. — Кредитите всъщност са полезни.
Рени погледна към Солара с топлите си очи, сякаш я смяташе за съюзник, а тя го беше разочаровала с това, че не мисли по същия начин — странно, защото той изобщо не я познаваше.