Сега разбра защо се наричаше „Банши“.1
Стори й се, че стаята се върти в продължение на цял час, преди внезапно да спре.
Солара разтърси глава, за да проясни мислите си. Бяха ли кацнали?
Всякакво движение сякаш беше спряло, но понеже беше замаяна, не можеше да е сигурна. От интеркома се разнесе гласът на капитана и тревожността в гласа му я накара да изтръпне от страх. Щом човек като Роси се притесняваше, значи нещата бяха зле.
— Кацнахме непредвидено — извика той. — Целият екипаж да се яви на мостика.
Лявата ръка на Солара беше заклещена неудобно под ремъка. Тя протегна дясната към катарамата и заопипва бутона за откопчаване. Трябваше да намери къде да се скрие от Пазителите на Реда. Отвличането беше углавно престъпление, а Доран не беше излъгал, когато бе казал, че семейството му има връзки в Слънчевата лига.
По ръката й потече студена пот и закопчалката се изхлъзна. Солара започна да хленчи и да дърпа ремъка. Тя се обърна към Доран и каза:
— Помогни ми с катарамите.
Но вместо това той просто остана седнал с ръка върху устата си, преглъщайки шумно, сякаш щеше да загуби вечерята си.
Солара избърса потта от дланта си и паниката й се превърна в гняв. Трябваше да знае, че не може да разчита на Доран Сполдинг в момент на криза.
— Няма значение — извика тя. — Ще се справя сама, след като си толкова безполезен.
Доран завъртя глава и стрелна към нея един добре познат гневен поглед.
— Не съм безполезен и животът ми има смисъл!
Той трепна, сякаш се бе стреснал от собствените си думи, и Солара направи същото. Току-що бе отговорил на това, което тя му каза на борда на „Зенит“.
— Какво? — престори се, че не го разбира тя, молейки се това да е просто случайност. Ако паметта му се бе върнала, нямаше смисъл да бяга. Той щеше да заведе Пазителите на Реда право при нея. — Това пък откъде го измисли?
— Не знам. — Между веждите му се появиха две бръчки. — Просто се изплъзна от устата ми. — След това добави с по-остър тон: — Но не ми говори така. Не съм безполезен.
— Добре. — Тя въздъхна с облекчение и се облегна назад, сочейки към ремъците си: — Докажи ми.
Доран разкопча своите ремъци с учудващо умели пръсти и след това побърза да я освободи от нейните. Но когато протегна ръка, той спря и върховете на пръстите му останаха на сантиметър от катарамите. Бузите му почервеняха и той облиза притеснено устни.
Солара погледна надолу и видя проблема. Нямаше как да я освободи от плътно завързаните ремъци, без да докосне гърдите й. Тя извъртя очи. Държеше се прекалено скромно за човек, който беше оставил бикините на приятелката си в асансьора.
— Сега не е моментът за благоприличие — каза му тя. — Просто го направи.
Доран се залови за работа и след няколко секунди Солара се измъкна от коланите и се изправи на крака. Подът сякаш беше наклонен и тя сграбчи стената за опора. Трябваха й няколко минути, за да се отърси от замайването, но скоро си възвърна равновесието и отвори вратата на стаята.
Доран надникна над рамото й към тъмния коридор.
— Сега какво?
Въпросът за един милион кредити. Солара не знаеше нито къде са кацнали, нито какво ще открие от другата страна на вратата, но всичко беше за предпочитане пред това да се крие в стаята си. Събирайки смелост, тя тръгна по коридора.
— Сега отиваме да проверим.
ШЕСТА ГЛАВА
Нито една безплатна почивка не си струваше това.
Стомахът на Доран се обърна и устата му се изпълни със слюнка, но той преглътна отново и отново, опитвайки се да не повърне, докато вървеше след Лара през подобния на ръждясала кутия кораб. Мразеше ограничени пространства като това. Металните стени сякаш се свиваха, притискайки гърдите му, докато се наложи да затвори очи, за да напълни дробовете си с въздух. Знаеше, че усещането не е истинско, но това не го правеше по-малко болезнено.
Изобщо не можеше да разбере защо бе решила да пътува с „Банши“ вместо с луксозен кораб. Това нещо беше истински боклук. Не трябваше да му се налага да дели стая с когото и да било или да спи на проклетия под. По дяволите, вторият му апартамент беше по-голям от този обор.
Чакай. Втори апартамент?