С внезапно облекчение Доран си спомни, че точно баща му го бе изпратил на Обсидиан със задача, която беше поверителна, а не незаконна. Ваканцията му с Ейва беше прикритие, с което да заблуди конкуренцията. Щом пристигнеха на Плажовете, той трябваше да я изпрати у дома и да наеме частен кораб, след това да отпътува до място с дадените му координати, където да очаква по-нататъшни инструкции. Сега, когато първоначалният план се бе променил, може би двамата с баща му можеше да пътуват заедно до там.
Доран въздъхна. Всичко щеше да е наред.
Междувременно щеше да се наложи да играе ролята на прислужник на Солара. Идеята го накара да стисне челюсти. Каква беше вероятността да делят една стая през следващите дни, без да се избият един друг?
Беше точно толкова вероятно, колкото и това да се възхищава отново на кожата и косата й.
След като затвори вратата на пилотската кабина, той тръгна по посока на ударите от юмруци по метал в импровизираната килия, която бе направил на най-долното ниво. Освободи затворничката с предупреждението:
— Само опитай нещо и ще те набутам в отвора за изхвърляне на боклука, където ти е мястото.
Малката негодница излезе в коридора, пронизвайки го гневно с поглед, а косата й се бе разхвърчала във всички посоки. Сега, когато вече не се преструваше на невинна, приличаше на Медуза. Което подхождаше на истинската й природа много повече.
— Е? — изрече през зъби тя. — Сега вярваш ли ми?
Той отказа да отговори на въпроса й, а се обърна и се насочи към стълбите.
— Предполагам, че сме на поне два дни от най-близката станция. Ако ще живеем заедно до тогава, трябва да установим някои основни правила.
Тя се усмихна самодоволно и го последва.
— Ще приема това за „да“.
— Правило номер едно — уредът за зашеметяване остава у мен — каза той и протегна ръка. Оръжието можеше да се окаже полезно, ако екипажът разбереше кой е.
— В никакъв случай — притисна с ръка тя страничния си джоб. — Как да съм сигурна, че няма да го използваш върху мен?
— Защото, за разлика от теб, аз не съм долен престъпник. — Когато тя се поколеба, той каза: — Това не подлежи на обсъждане.
— Добре. Той и без това има само още един заряд. — Тя подхвърли малкия уред във въздуха между тях и заяви: — Правило номер две. Не спим заедно.
— Като че ли бих споделил легло с теб — изтръгна се подигравателен смях от гърлото му.
— Тогава приятно спане на пода.
— Защо ти да не спиш на пода?
— Защото не аз съм под заплахата да поискат откуп за мен — усмихна му се широко тя.
Той почервеня от гняв. Не можеше да повярва, че някога е мислел, че това момиче има честно лице.
— А ти си истинско съкровище, нали? Колко от кредитите ми открадна на оная станция?
— Ей, не аз те зарязах там напълно безпомощен, както ти щеше да направиш с мен.
— Очевидно щеше да се справиш.
— Ако мислиш така, значи си истински разглезен конски задник!
— Не знаеш нищ…
Едно далечно прокашляне прекъсна спора им и когато Доран се обърна, видя капитан Роси да се насочва към тях с енергичните движения на човек, свикнал с нулева гравитация, два пъти по-бърз във въздуха, отколкото на земята. Доран огледа капитана за признаци, че е чул нещо уличаващо, но единственото чувство, изписано на набръчканото му лице, беше раздразнение.
— Току-що идвахме да ви събудим — махна му Солара. — Поправих гравитационното устройство.
Роси вдигна учудено рунтавите си вежди.
— Басирам се, че не знаеше, че нашата госпожица Брукс е бъдещ механик — обади се Доран, за да разсее евентуалните подозрения.
Капитанът обърна тъмните си очи към нея, но не каза нищо. Просто я гледаше втренчено, докато мълчанието стана неудобно, след което внезапно си пое въздух и отбеляза:
— Не знам почти нищо за нашата госпожица Брукс. Мисля, че е време до поправим това.
Солара пребледня и кимна. Ако се съдеше по потрепването на краката й, тя се готвеше да се изстреля колкото може по-далече — решение, което Доран напълно одобряваше.
— Да говорим на закуска — изписка тя. Доставяше му удоволствие да я гледа как се гърчи, докато тя не добави: — Прислужникът ми ще я приготви.