И ако съдеше по самодоволния израз на лицето му, беше го направил нарочно.
— Кейн настоя да помогне със закуската — каза й Доран. — Но аз исках да приготвя твоята съвсем сам. Надявам се да ти хареса.
Тя се усмихна престорено и се настани на пейката до него. Ако мислеше, че е спечелил този рунд, грешеше. Беше яла много по-лоши неща.
— Сигурна съм, че ще я харесам — отговори тя, въпреки че неприятната миризма изгаряше ноздрите й. Взирайки се надолу, тя побутна с лъжицата си една бучка, която плуваше в купата. Това изгорено зърно ли беше или буболечка?
— Хапвай, не се притеснявай — насърчи я Доран. — Има още много.
Тя вдигна очи и видя, че целият екипаж я гледа със смесица от недоумение и забавление. Дори и Ейкорн се беше настанила на рамото на капитана и гризеше парче сушен плод, вперила лъскавите си черни очи в купата. Преди да е загубила смелост, Солара гребна една пълна лъжица от кашата и я напъха в устата си.
Господи и всички светии. Беше отвратителна.
Когато устата и очите й се навлажниха в знак на протест, тя си напомни, че не може да остави Доран да спечели. Трябваше да я изяде. Опита три пъти да преглътне, но рефлексът й за повръщане се задейства и тя изплю хапката в купата си. Бучката цопна вътре и опръска лицето й.
Всички около масата избухнаха в смях, а Кейн отиде до печката да напълни още една купа.
— За всеки случай направих повече — каза той и подаде купата на Доран, който я сложи пред нея с усмивка, заради която й се прииска да му удари такава плесница, че и внуците му да я почувстват.
— Съжалявам, че не ти хареса — каза Доран.
— Няма нищо — отговори хладно тя, избърсвайки устните си. — Не те наех заради уменията ти в кухнята. Ще намеря други неща, с които да си полезен.
— Обзалагам се, че ще намериш — изсмя се от другия край на масата Касия и намигна хитро.
Лицето на Солара пламна и тя заклати енергично глава.
— Не, нямах предвид това.
— Да — изрече Доран, като сочеше от себе си към Солара и обратно. — Няма нищо…
— Никой не ви съди — вдигна ръка Касия. — Свалките са най-добрият начин да се бориш с лудостта по време на пътуване. Ако човек не увеличи ендорфините, липсата на слънчева светлина разбърква мозъка му.
— Значи затова имаш по един глупак на всяка станция. А аз мислех, че е просто проява на лош вкус — усмихна се иронично Кейн, облягайки се с лакти на масата.
Касия се завъртя толкова бързо, че се удари по лицето със собствените си расти.
— Не ми говори за вкус, долен плъх от кейовете! — извика тя. — Последната ти приятелка не можеше да върви и да дъвче дъвка едновременно.
— Е, а последният ти приятел имаше нос като на невестулка.
— Може би не носът му го правеше специален.
— Благодаря за визуализацията — направи физиономия Кейн. — Извинете ме, докато повръщам до смърт.
— Достатъчно! — изрева капитанът и Ейкорн се шмугна с главата напред в джоба му. — Ако вие двамата не можете да се държите както трябва, ще изпратя Рени да направи доставката на Песирус.
Касия ахна и седна и по-изправена.
— Песирус? Това днес ли е?
— Само за добри малки работници — насочи лъжицата си към нея капитанът.
Касия и Кейн се обърнаха един към друг с налудничави усмивки и изпищяха като деца. Двамата си поеха въздух едновременно и извикаха:
— Хелбери!
Солара и Доран се спогледаха.
— Тези двамата са странни — прошепна той, скривайки устни с дланта си.
Тя кимна. Поне този път бяха на едно мнение.
Касия хвана Кейн под ръка, сякаш преди малко не го бе нарекла плъх от кейовете.
— Трябва да дойдеш с нас — обърна се тя към Солара. — И прислужникът ти също. Ще бъде забавно.
Объркването сигурно се бе изписало ясно по лицето на Солара, защото Рени каза:
— Всяка пролет на Песирус се провежда фестивал на хелберито. Имаме договор за доставка на сироп от захарна тръстика от Орион.
— Добавят сироп към виното — обясни Кейн. — За да го омекоти малко. Може да се пие и направо, но е като магарешки ритник в устата.
— Вино от хелбери — изрече замечтано Касия. — Ароматно и сладко, и те стопля целия. Не може да се сравнява с нищо.
— Първо е доставката ви, след това плащането и чак след това забавленията — предупреди капитанът. — И внимавайте с пиенето, вие двамата. Не искаме повторение на миналата година.
Когато Солара попита Рени и капитана какво се е случило, те се ухилиха, но не отговориха нищо, а Касия и Кейн се изчервиха в десет нюанса на аленото. Двамата отбягваха да се погледнат, а след това изведнъж „си спомниха“, че имат да вършат работа. Само след секунди бяха изчезнали.