Солара погледна към небето и разбра, че е прав.
Тъй като все още не беше открит извънземен живот, всички животни се транспортираха от Земята. А тук не се виждаше нито едно същество, разперило криле към облаците или кацнало в клоните, нямаше дори и насекоми. Не се чуваше чуруликане или жужене, което да изпълва ушите й. Тишината беше притеснителна и тя се зачуди дали в новия й дом на най-отдалечения край на галактиката бяха докарали птици, с които да населят новия си свят. Ако не, тя можеше да започне да събира средства и да си купи гълъби. И катерички. Също и пеперуди.
Все още правеше наум списъка с най-любимите си животни, когато групата свърши с товаренето на ремаркето. Слязоха от рампата, облечени за фестивала — Доран с чист работен гащеризон, а двамата корабни работници в обичайните си памучни панталони и ризи. Кейн обясни, че в совалката има място само за двама души, така че тя и Доран трябва да се качат на ремаркето.
Когато тръгнаха, седнали един до друг, поклащайки крака над ръба, Доран изпъна длан.
— Трябват ми няколко горивни чипа.
— За какво? — изгледа го скептично Солара.
— Какво значение има? — сопна се той. — Те са си мои.
— Не и докато са около моя врат — напомни му тя. За момент той остана втренчен в огърлицата, сякаш се изкушаваше да я изтръгне, и тя я закри с ръка, втренчвайки се предупредително в него. — Нямам нужда от уред за зашеметяване, за да ти счупя носа.
— Добре — намуси се той. — На фестивала има комуникационна будка. Искам да се свържа с баща ми.
Тя се страхуваше точно от това.
— Не — каза тя. — Може да се обадиш от следващата станция.
— Но това е след дни!
— И?
— И до тогава ще е решил, че съм умрял. В случай че си забравила, аз изчезнах без никаква следа.
— Сигурна съм, че може да преживее няколко дни без новини за теб.
Доран я погледна така, сякаш й бяха пораснали рога.
— Не знаеш много за семейството ми, нали?
Тя му отговори със същото изражение.
— Сигурно съм пропуснала този урок в училище.
— Баща ми е всичко, което имам — измърмори Доран, обръщайки глава настрани. — Ние сме близки. Достатъчно близки, за да знам, че в момента се побърква от притеснение дали съм добре.
Солара опипа огърлицата си и се втренчи в тревата, която се движеше под висящите й от ремаркето крака. Усети съчувствие към Доран, заедно с огромна завист. Като се изключи сестра Агнес, никой на Земята нямаше да го е грижа дали тя ще се върне, дори и родителите й. Спомни си, че беше казала на Доран, че няма да липсва на никого, защото животът му беше без значение. Но той имаше значение, поне за баща му.
— Добре — реши тя. — Но и аз ще дойда с теб. Нито дума за мен или за случилото се на „Зенит“.
— Искаш да кажеш за това как аз се опитах да ти помогна, а след това ти ми заби нож в гърба? — изсмя се сухо той. — Не се тревожи. Устните ми са запечатани.
— Да ми помогнеш? — ахна тя, а цялото й съчувствие се превърна на прах. — Така както аз си го спомням, ти почти ми помогна да започна живот на уличница.
— Не преувеличавай — каза той. — Ако не бях аз, все още щеше да си на Земята и да молиш някой да те вземе със себе си.
Тя примигна срещу него, шокирана. Той наистина ли виждаше нещата така?
— Ти проявяваше повече съчувствие към кучето на приятелката си, отколкото към мен — каза тя. — Може би оттогава съм взела някои погрешни решения, но това, което направих аз, е нищо в сравнение с начина, по който ти ме тъпчеше цял месец. Хората не се отнасят така един към друг.
— Много си наивна — присмя й се погледът му. — Хората вършат и много по-лоши неща.
— Може би. Но аз ти се доверих.
Това сякаш достигна до него. Той се вгледа в земята, скривайки се зад черните кичури коса, които паднаха върху лицето му.
— Нека се съсредоточим върху това да стигнем до следващата станция — каза Доран и подръпна ухото си. — След това никога вече няма да се видим.
— Нямам нищо против.
И двамата не казаха нищо повече, докато ремаркето не спря на мястото на панаира.
Помощната совалка кацна до тях и Кейн откачи теглича, а Касия тръгна, подскачайки — наистина подскачайки, — да прибере парите. Техните усмивки помогнаха на Солара да подобри настроението си. Тя си напомни защо е тук — ароматни плодове и слънце.
Дори и Доран не можеше да развали това.
Скочи от количката и се обърна да разгледа панаира.