Мълчанието, което ги посрещна, беше сигнал, че има проблем.
Касия и Кейн седяха с гръб към вратата на пилотската кабина и всеки от двамата внимателно изучаваше болтовете в стената. Първият помощник беше седнал на ръба на навигаторското си място и бършеше очилата си отново и отново, а капитанът стоеше наблизо, облегнат на патерицата си.
Никой не се усмихваше — дори и Рени.
— Какво става? — попита Доран.
Капитанът кимна рязко.
— Няма лесен начин да го кажа, така че няма да ви залъгвам. Разкрит си.
— Разкрит ли? — не разбра Доран. — В какъв смисъл?
Солара се приближи до него, повдигна се на пръсти и прошепна:
— Значи, че знаят тайната ти.
С разтуптяно сърце той се огледа наоколо, търсейки оръжие или въжета — признаци, че възнамеряват да го задържат за откуп. Когато не видя нищо такова, Доран въздъхна с облекчение.
— Значи знаете кой съм?
— Винаги сме знаели — каза Рени. — Още от първата вечер, когато Пазителите на Реда стреляха по нас. Търсеха изчезнал пътник от „Зенит“ на име Доран Сполдинг. Не беше трудно да съберем две и две.
— Защо не казахте нищо? — наклони невярващо глава Доран.
— Не е наша работа — отговори капитанът. — Но не те извиках заради това. — Той извади един таблет от якето си и му го подаде. — Това току-що бе излъчено на аварийната честота. Когато казах, че си разкрит, имах предвид на галактическо ниво.
Доран взе таблета, а Солара се наведе, за да чете над рамото му. Беше вътрешен бюлетин на Пазителите на Реда с името му и снимка — онази с лошото качество, на която се бе облегнал на едно дърво с футболна топка под мишница. Под усмихнатото му лице бяха следните инструкции: ДА СЕ АРЕСТУВА, ВЕДНАГА ЩОМ БЪДЕ ЗАБЕЛЯЗАН.
Прочете обвиненията — заговор за измама на правителството, кражба, индустриален шпионаж, възпрепятстване на органите на реда, съпротива при арест, — но не можа да разбере нищо.
— Не съм направил нито едно от тези неща — изрече той.
— Продължавай да четеш — каза капитанът.
Истинският удар дойде, когато стигна до края на страницата — куршум в сърцето, който го накара действително да залитне.
АНОНИМЕН ГРАЖДАНИН Е СЪОБЩИЛ, ЧЕ ПОСЛЕДНОТО ИЗВЕСТНО МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ НА СПОЛДИНГ Е ПЕСИРУС, А ЦЕЛТА МУ Е ОБСИДИАН ПРЕЗ СТАНЦИЯ № 8774.
— Смених курса — каза капитанът. — Точно навреме.
Доран успя само да кимне и да се опита да диша. Ейва го беше предала. Беше казала, че го обича, а след това беше разказала всичко на Пазителите на Реда. Може и да не бе имал намерение да живее с нея, но й беше вярвал. Беше споделял леглото си с нея. Казвал й бе тайни, които никога не бе казвал на приятелите си — като това, че нощно време, когато не можеше да спи, все още говореше на снимката на майка си. В гърлото му заседна буца и колкото и да се опитваше да я преглътне, тя оставаше там.
Не можеше да повярва, че Ейва наистина го е предала.
— На Обсидиан ще е прекалено напечено — продължи капитанът. — Затова ще стоим далече и ще се насочим направо към далечните райони.
Доран усети напрежение в очите си, но захапа вътрешната страна на бузата си, за да попречи на сълзите. Няма да изгуби контрол. Не и пред екипажа.
Солара докосна ръката му. Пръстите й се впиха в плътта му и силната й ръка го задържа да остане прав. Тя каза на капитана:
— Нека все още не взимаме решения.
— Изборът вече е направен — отговори капитанът. — Когато нещо засяга моя кораб, вие нямате думата.
Ушите на Доран бумтяха, избутвайки спора настрани. Той набързо измърмори обещание да компенсира екипажа за проблемите, които им бе създал, след което тръгна надолу по стълбите с разтреперани колене. Не помнеше как е стигнал до стаята си, но когато се съвзе, седеше на леглото и се взираше в стената.
Какво щеше да прави сега?
Не можеше да се свърже с баща си. Може би щеше да успее да изпрати съобщение на приятелите си, но щом Ейва го бе предала, очевидно е, че и те щяха да направят същото. Не знаеше къде да отиде, а с всяка минута, която прекарваше като беглец, щеше да изглежда по-виновен. Може би трябваше да се предаде и да се довери на адвокатите на Сполдинг да разплетат тази каша.
Жалко, че вече не му беше останало доверие.
На вратата се почука тревожно и в стаята влезе Солара. Не каза нищо, но той имаше доста добра представа какво си мисли.
— Права беше — каза той. — Хайде, кажи го.
— Не съм тук, за да злорадствам.
— Напротив, за това си дошла. — Ако ролите им бяха разменени, той щеше да злорадства. — Просто ме остави на мира.