— Толкова е зле, а? — опипа тя подутата си буза.
Рени се протегна да я докосне, но бързо отдръпна ръката си.
— Може да ти трябват един-два шева. Ще извикам Касия да донесе медицинската чанта.
Преди да успее да я потърси по пейджъра, Касия слезе по стълбите, следвана от накуцващия Кейн. След тях, без да вижда накъде, вървеше Доран, сложил пакетче с лед ниско на челото си. В момента, в който срещна погледа на Солара, той се стресна и се изправи.
— Какво е станало с теб? — попита той, вдигайки вежди толкова високо, че изчезнаха в косата му.
На Солара й се искаше да има под ръка огледало, защото сигурно изглеждаше поразително.
— Имах непосредствена среща с една душ-кабина. Не е толкова зле..
— Сигурна ли си? — попита Кейн, потрепервайки.
— Вземи — каза Доран и й подаде пакета с лед. — Имаш нужда от него повече, отколкото аз. — Когато Солара отказа да го вземе, защото единственото нещо, което искаше от него, беше извинение, той се промъкна по-близо с несигурните стъпки на човек, приближаващ се до ранено животно. — Моля те — каза той. — Преди лицето ти да се разпадне.
Тя се опита да отблъсне ръката му, но не успя. Доран продължи да настоява, докато тя го остави да сложи пакета леко на бузата й. Неговата хладина й донесе почти незабавно облекчение, чиято нужда не бе усетила досега. Чувството беше толкова приятно, че тя почти забрави защо е ядосана. Но не напълно.
— Благодаря — изрече тя и с нежелание постави ръката си върху неговата. — Аз ще го държа.
— Капитанът иска доклад за положението — каза Касия.
— Трябва ни нова горивна клетка — издиша продължително Рени.
— Или…? — подкани го момичето.
— Или ще се наложи да се движим със скоростта на охлюв — отговори Солара. — В момента и двуместната ви совалка е по-бърза от „Банши“.
— Колко близо сме до доставчика? — обърна се Касия към Рени.
— При тази скорост? Повече от два месеца.
Всички в групата се спогледаха притеснено и Солара реши, че всички си мислят едно и също нещо. „Банши“ беше транспортен кораб, а не военен. Без оръдия и гориво бяха лесна плячка за всички разбойници и пирати в района. Или още по-лошо. Дейва можеше да се натъкнат на тях.
Солара потрепери, само като си го помисли.
Кейн наруши мълчанието с тих глас, с който човек можеше да разказва история за призраци.
— Може да отидем до Димаркъс.
— Да те смятаме ли за доброволец за задачата? — засмя се мрачно Рени.
Когато не последва отговор, Солара попита:
— Къде е Димаркъс?
— Не къде — отговори Рени. — А кой.
— Пират е — обясни Кейн. — Ръководи черния пазар в този район. Но не работи с когото и да е. Всички пирати са членове на съюз, наречен Братство на Отхвърлените. — Той потупа китката си. — Носят знак, за да се отличават, защото пиратските закони защитават хората като тях.
— А ако си извън този кръг, има по-голяма вероятност Димаркъс да те ограби, отколкото да търгува с теб. Капитанът има достатъчно авторитет, за да работи с него, но миналата година се скараха.
— Капитанът стреля по него — обясни ухилено Кейн. — Два куршума право в гърдите. Димаркъс дори не изпусна револвера си. Обаче след това не успя да стреля точно.
— Така капитанът загуби крака си — добави Касия.
Рени запуши нос и се втренчи в локвичката гориво, сякаш можеше да го съживи, ако се взираше достатъчно упорито.
— Димаркъс ни познава — каза той. — Вероятно ще ни продаде в робство — ако имаме късмет.
Доран се изсмя сухо.
— С изключение на Солара. Дори и той няма да се занимава с някого, който изглежда толкова страшно, колкото тя в момента.
Екипажът си пое въздух едновременно, а след това всички погледи се впериха в татуировките й.
— Знаеш ли — каза предпазливо Кейн, — това не е лоша идея.
— Не, аз се шегувах — поклати глава Доран. — Това е ужасна…
— Чакай — прекъсна го Касия. Тя наклони глава, изучавайки Солара с присвити очи. Устните й се извиха в усмивка. — Сладка малка престъпница. Мила, но войнствена. — Тя кимна. — О, да. Димаркъс направо ще се влюби в нея.
— Точно от това се страхувам — каза Рени. — Не можем да искаме от нея да се забърква. Ще намерим друг начин.
— И какъв друг начин има? — настоя Касия. — Тук няма ракетна морга, а не можем да изпратим сигнал за помощ, нали?
Никой не възрази, защото беше права.
Идеята да прави сделка с въоръжен пиратски лорд не се харесваше на Солара, но независимо от това дали й харесваше или не, тя щеше да направи необходимото, за да намерят частта, която им трябваше.