Но нямаше нужда екипажът да знае това.
— Да се споразумеем — каза Солара. — Ще бъда посредник между вас и онзи пират, ако закарате мен и Доран до Плажовете на Обсидиан. — Доран издаде смешен звук, сякаш се дави, но тя го погледна гневно и го накара да замълчи. — А след това и до далечните райони, точно както се бяхме разбрали.
На челото на Рени се появиха две бръчки, докато гледаше втренчено в обувките си. Явно бе изкушен от предложението, но и се укоряваше заради това.
— Трябва да попитам капитана.
— Разбира се — сви рамене Солара. — Но няма да приема нищо по-малко.
Изобщо не беше учудващо, че капитанът се съгласи.
Един час по-късно Солара стоеше пред огледалото в банята, потрепвайки от болка, докато Касия сплиташе косата й в много стегната прическа. Плитките дърпаха ъглите на насинените й очи в изражение, което казваше Говори на собствен риск. Непрекъснатото сменяне на пакетите с лед беше намалило подутината под окото й, но тя все още изглеждаше сякаш е минала през десет рунда с мечка гризли.
Това беше добро начало.
Солара отстъпи назад и разгледа образа си в огледалото. Ниско на хълбока й висеше черен кобур, в който имаше два пулс пистолета, които тя нямаше представа как да използва. От външната страна на бедрото й се виждаше нож в ножница. Извитият му връх излъчваше заплаха, но ако се опиташе да го извади, сигурно щеше да среже собствената си артерия.
— Малко заблуда — изрече тя и дланите й започнаха да се изпотяват.
— Всичко ще е наред — потупа я по ръката Касия. — Но не се усмихвай — изобщо. И казвай колкото може по-малко. Каквато и цена да кажат за клетката, ти предложи шейсет процента от нея. Ако е повече, ще помислят, че лесно ще се справят с теб. Ако е по-малко, ще е обидно.
— Шейсет процента — повтори Солара, а в стомаха й запърхаха пеперуди от нерви. Не беше особено добра с изчисленията наум, а особено с дробите. А пиратските закони? До този момент не знаеше, че пиратите имат закони. Ами ако ги нарушеше?
— Хей, дишай бавно — каза Касия.
Солара не беше разбрала, че се задъхва.
— Добре. Съжалявам.
— Ако припаднеш сред пиратите, не си прави труда да се свестяваш.
О, господи. Това не помагаше.
Вратата на банята се отвори и всички мисли за пиратите изчезнаха. Влезе високо момче, облечено в черни дрехи, поне два номера по-тесни. Черешовочервената му коса стърчеше навсякъде, а очите му бяха очертани с черен молив. Ако рок звезда бе имала любовна връзка с цирков клоун, резултатът щеше да е този младеж. Трябваше й малко време, за да разпознае в него Доран.
Преди да успее да попита нещо, той съобщи:
— Аз съм твоят пилот.
— Ти? — задави се тя. — В никакъв случай. Заради теб ще убият и двама ни.
— Няма да ме убият — настоя Доран. — Струвам прекалено много.
— Но не и аз.
— Ще остана в совалката. Ако планът проработи, изобщо няма да ме видят.
— А ако се провали?
Той сложи ръце на хълбоците си.
— Виж, и двамата знаем, че не можеш да пилотираш совалката.
— Мога — възрази тя. Това, което не бе овладяла, беше кацането.
— Както онзи път, когато ми счупи ръката по време на часа по пилотиране?
Тя му отговори с гневен поглед.
— Така си и помислих — каза той. — Сега стига си спорила и да тръгваме.
Доран излезе от банята, оставяйки Солара със свито от страх гърло.
— Ще се справиш — повтори Касия. Но този път избягваше погледа й.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Солара разбра, че е притеснително лесно да извикаш пирати. След като двамата с Доран се отдалечиха на един час от „Банши“, тя загаси тръстерите и излъчи координатите на совалката по една закодирана радио честота, заедно с името си и молба за горивна клетка. Според инструкциите на капитана, пиратите щели да дойдат при нея. Сега трябваше само да успее да оцелее, без да се побърка.
— Сигурен ли си, че използва правилния сигнал? — попита тя, навеждайки се над рамото на Доран, за да погледне контролното табло на совалката. От острата миризма на боя за коса очите й се насълзиха и тя се върна обратно на мястото си. — Вече трябваше да са тук.
— Те са крадци, не лекари — каза Доран. — Ще дойдат, когато искат.
Солара избърса длани в панталоните си.
— Сякаш наистина знаеш.
Вместо да започне да спори, Доран се обърна да я погледне. По лицето му нямаше паника, което беше повече от несправедливо.
— Успокой се. Всичко ще бъде наред.
— Знам.
— Тогава защо ти треперят ръцете?
Солара погледна надолу и видя, че е прав.
— Пийни от това. — Той бръкна в сакото си и й подаде манерка. — Капитанът каза, че ще те успокои малко.