Солара надигна манерката и отпи с усилие една огнена глътка, чийто вкус едва не я накара да повърне. Тя се закашля, започна да се тупа по гърдите и изрече задъхано:
— Благодаря. Ако някой ме притисне в ъгъла, ще издишам в лицето му.
— По-добре ли си?
— Ако под по-добре имаш предвид дали ми се гади, тогава отговорът е да.
Той въздъхна тежко и посегна към китката й.
— Дай ми ръката си.
— За какво? — попита тя, поглеждайки го предпазливо.
— За да ти помогна да се отпуснеш. Ако се опиташ да преговаряш с тези хора, докато ръцете ти треперят, всички сме загубени.
— Как ще ми помогнеш?
— Просто дай ръка — сопна се той. — Защо всичко е толкова трудно с теб?
Тя изсумтя и протегна към него свободната си ръка, като се постара да му покаже един специален пръст. Не знаеше какво очакваше да се случи след това, но със сигурност не беше нежното докосване на палците му, които масажираха дланта й. Изненадана, тя се дръпна, изправяйки гръб.
Доран сякаш не забеляза. Той гледаше ръката й, докато правеше последователни кръгове, успокоявайки мускулите, които се бяха схванали, защото бе стискала ръцете си в юмруци прекалено дълго.
— Майка ми правеше това, когато бях малък — каза Доран. — И то винаги ме успокояваше след лош сън.
Солара не знаеше какво да каже. Доран държеше ръката й. В кое алтернативно измерение се случваше това? Още по-откаченото беше, че усещането не й бе неприятно. Всъщност беше доста приятно. Цялото й тяло откликна на топлия досег, който я накара да се отпусне, докато манерката едва не падна от ръката й.
— Понякога лъжех, че съм сънувал кошмар, само за да я накарам да направи това — продължи Доран. — Мисля, че разбра, защото тогава спря.
— Двамата близки ли сте? — попита Солара. — Както с баща ти?
Пръстите му спряха за момент.
— Не.
— Защото е престанала да масажира ръцете ти?
— Защото замина. Преди около осем години, след развода.
— О! — каза Солара и страните й пламнаха. Коментарът й за ръцете беше шега и сега й се искаше да може да си го вземе обратно. — Замина, имаш предвид завинаги?
Той кимна.
— Защо? Къде отиде?
— Не съм сигурен — отговори Доран. — Но мисля, че родителите ми се мразят прекалено много, за да делят една планета. Работили са заедно — така са се запознали. Тя е ученият, който изобретил Горивните чипове Сполдинг. С тях спечелили огромно състояние, но след раздялата не можеха да се гледат и баща ми я изхвърли от компанията. След това цялата история с… — той замълча. — Е, предполагам, че не можеше да приеме нещата, които й напомняха за миналото, така че замина.
— Обажда ли ти се изобщо?
— Понякога — Доран премести пръстите си от вътрешната страна на китката й, галейки деликатно между миниатюрните кокалчета. Гласът му стана тих по начин, който докосна сърцето й. — На рождените ми дни и за празниците. Но вече няма много неща, за които да говорим.
— Съжалявам — каза Солара и наистина го мислеше. Знаеше какво означава да се чувстваш изоставен. Но за разлика от нейната майка, майката на Доран нямаше извинение за това, че си е тръгнала — тя имаше средствата да е майка, но не и желанието. Солара можеше само да си представи колко боли от това. Тя го погледна с различни очи и в гърдите й се надигна някаква топлина. — Предполагам, че вече сме членове на два тайни клуба. Майка ми също ме остави, когато бях малка. Баща ми също.
Доран спря да масажира ръката й и посочи към манерката. Когато му я подаде, той отпи голяма глътка, а след това потрепери и се закашля.
— Трябва да станем членове на по-добри клубове.
— Съгласна съм — отговори тя. — Може би по шах.
Той изруга тихичко на себе си и отпи още една глътка „Кристалин“. След това гласът му стана глух, а погледът му се втренчи в една точка в далечината.
— Не изпадай в истерия или нещо такова, но те са тук.
Тя погледна бързо в посоката, в която се взираше той, и целият въздух в дробовете й бавно излезе. Към тях се приближаваше най-грозният кораб, който някога беше виждала, нещо като самото зло в движение. Дълъг поне колкото футболно игрище и два пъти по-широк, корабът вероятно побираше населението на малък град, а сигурно и хангар със совалки. Очуканият метал, покриващ корпуса на кораба, беше доказателство за битки, а пулс оръдията, поставени по цялата повърхност, сочеха, че могат не само да поемат удари, но и да ги нанасят. Солара бе очаквала да се срещне със совалка, а не с целия кораб. Не беше готова за това.