— Хайде — каза той. — Няма да те ухапе.
Тя забеляза гравиран надпис на латински.
— Какво значи това?
— Това е един от най-старите ни принципи.
Разбира се, как иначе. За престъпници тези хора наистина имаха много закони.
— Пробвай я — каза той, кимвайки насърчително.
— Не, няма нужда — Солара не можеше да определи причината, но нещо тук й се струваше не както трябва. — Наистина го мислех, когато казах, че не търся екипаж, към който да се присъединя…
— Да се споразумеем тогава — прекъсна я той. — Ако сложиш огърлицата и ми доставиш удоволствието да я видя на теб, няма да те карам да я свалиш.
Тя му хвърли един кос поглед.
— Ще е моя и мога да я задържа? Завинаги?
Част от нея настръхна при това предложение, но една много по-голяма част вече изчисляваше за колко години ще може да купи храна с нея. Тя прокара пръст по топлото злато, по-изкусително отколкото й се искаше да признае. Огърлицата можеше да е билетът й към един по-охолен нов живот.
— Добре — реши Солара и вдигна златото към шията си.
В момента, в който я закопча, на лицето на Димаркъс се появи усмивка, пълна с такова лукавство, че кожата й настръхна. В този момент забеляза на врата му още една огърлица, съвсем същата.
— Стои ти добре, малка птичко — каза той и устните му се разтегнаха широко над зъбите му. — Добре дошла в семейството.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Двайсет и девет минути и трийсет и седем секунди.
Вече трябваше да се е върнала.
Доран изпъна гърба си и се втренчи през хангара, търсейки Солара, но единственият признак за живот беше пиратът, който бе донесъл горивната клетка двайсет минути по-рано. Беше плешив, с втори чифт очи, татуирани на темето и в момента се беше облегнал на една метална врата и дърпаше от изкуствена цигара. Бицепсите му бяха по-големи от главата му.
Доран се раздвижи на мястото си. Може би трябваше да изчака още пет минути.
Но си спомни треперещата ръка на Солара и разбра, че вече е чакал прекалено дълго. Щом тя беше достатъчно смела, за да търгува с пирати, най-малкото, което можеше да направи, беше да провери как е. След като си пое дълбоко въздух няколко пъти, той излезе от совалката и се приближи до охранителя, когото тайно бе нарекъл Четири Очи.
— Не приемаме стоката обратно — каза Четири Очи и пурата заподскача между устните му.
Доран сложи двете си ръце в джобовете и се прозя престорено.
— Идвам заради Лара. Отиде някъде преди половин час.
Мъжът поклати глава.
— Вечеря с шефа. Ще трябва да…
Прекъснаха го бурни викове от вътрешността на кораба, толкова силни, че металният под под краката им забръмча. Четири Очи докосна слушалката в ухото си, за да говори с някого, когото не виждаха, и устните му се изкривиха в усмивка толкова широка, че едва не изпусна пурата.
— Е, мътните ме взели — измърмори мъжът на себе си. — Шефът се оженил!
— Сега ли? — попита Доран. Изобщо не го беше грижа за любовния живот на шефа, но усети възможност да влезе на кораба. — Тогава да отидем да пием за здравето на негодника! — Закри с ръка устата си и добави: — Цялата руда на Марс не е достатъчна, за да ме накара да сложа пръстен на моя пръст.
— И мен също, приятел.
Очевидно фактът, че и двамата са заклети ергени, беше достатъчен, за да станат като братя. Четири Очи преметна оръжието си през рамо и отвори плъзгащата се врата. След това Прегърна Доран през шията и го поведе към мястото на веселието — огромна зала в центъра на кораба. При вида на хилядите хора Доран спря внезапно.
Той смушка новия си приятел и извика:
— Къде е шефът ти?
Четири Очи посочи над морето от глави към една платформа в средата на залата, където Солара беше застанала до огромен Голиат, два пъти по-висок от нея. Доран трябваше да погледне отново. Никога не беше виждал толкова огромно човешко същество, дори и предишното лято по време на лагера за Супербол. Не беше чудно, че пиратите са направили Димаркъс свой водач, той можеше да смаже човек само като го стисне с пръсти. До него Солара, прегърнала се здраво с двете си ръце, приличаше на дете, а очите й бяха широко отворени и немигащи. Но двамата стояха сами на платформата. Къде беше булката?
Започнаха да раздават халби бира по масите и Четири Очи успя да грабне една за себе си и подаде друга на Доран. След като и двамата отпиха, Четири Очи вдигна халбата си към платформата.