— И неин любовник — добави Димаркъс.
— Не — извика Доран и ясният му глас удиви и самия него. Той погледна към Солара и каза: — Аз съм неин приятел.
Изпита странно усещане, когато се нарече така, но ако двубоят с водача на пиратите, който беше около два метра и половина, не му даваше правото да издигне отношенията им до приятелски, тогава нищо друго не би го направило.
Димаркъс почеса брадичката си.
— На колко години си, момче?
— Достатъчно възрастен съм. На осемнайсет.
Пиратът събра ръцете си и се вгледа в Доран като горд родител.
— Ръководя хиляда мъже. Опитни бойци и три пъти по-едри от теб. А знаеш ли колко време мина, откакто някой ме е предизвиквал?
Доран поклати глава.
— Пет години.
„Това е защото хората ти са умни“ — помисли си Доран.
— Имаш повече смелост, отколкото ум — каза Димаркъс. — Уважавам това. Обикновено предизвиканата страна избира оръжието, но аз отстъпвам решението на теб.
Доран се обърна към Четири Очи за превод.
— Дава ти предимство — прошепна Четири Очи. — Какво оръжие ще избереш? Револвери? Тояги? Сопи? — Когато не получи отговор, той добави: — Дълги ножове? Копия? Пулс пушки?
— Нито едно от тези — прошепна в отговор Доран.
— Добър човек — кимна с уважение Четири Очи. — Боят е с голи юмруци! — съобщи той на тълпата под тях, предизвиквайки одобрителни викове.
Димаркъс постави месеста длан на рамото на Доран, след това го разтърси окуражаващо, от което зъбите му затракаха.
— Чудесен избор. Така се бие един истински мъж — той наведе глава и измърмори: — Харесвам смелостта ти, момче. Ще се опитам да не те убия.
Ако това трябваше да накара Доран да се почувства по-добре, то не успя.
Димаркъс тръгна към боксовия ринг, оставяйки Доран лице в лице със Солара. Тя се втурна към него и го сграбчи за ръцете. Ноктите й се забиха през ризата му, но той почти не забеляза. Скоро щеше да разбере какво е истинска болка.
— Да не си се побъркал? — изпищя тя. — Той ще те убие!
Жиците в мозъка на Доран сигурно се бяха объркали, защото това го накара да се засмее.
— Няма да е нарочно.
— Откажи се. Ще се измъкна от тук по някакъв друг начин.
Тогава Доран изтрезня, съсредоточавайки се в очите й — не белезите по кожата й, а пръстените от цветове, където ирисите й с цвят на мед преминаваха в зелено.
— Ако успееш да избягаш — каза той, — и това е едно голямо ако, това няма да е тази вечер — твоята първа брачна нощ. Да не мислиш, че за този тип бракът е шега? Той ще… нали разбираш… — Погледът на Доран се поколеба за момент. — Ще очаква неща от теб.
— Благодаря ти, но мога и сама да защитавам честта си — блеснаха очите на Солара. — Както и да е, не става въпрос за това. Той ме иска в машинното помещение, не в леглото си. Ожени се за мен, само за да остана.
— Това не е много по-добре — каза Доран. — Огледай се наоколо. В безопасност ли се чувстваш?
— Ще намеря…
— По дяволите, Солара. Ако не направя това, може да останеш тук цяла вечност — той се отскубна от нея, преди да е успяла отново да започне да се суети около него. — Знам, че нямам шанс за успех срещу него. Но не мога просто да си тръгна и да те оставя. — По слепоочието му потече струйка пот и той я избърса с ръкава на ризата си. — Ти си тази, която каза, че стига да поискам, мога да съм свестен, така че престани да се опитваш да ме разубедиш. И без това всеки момент ще се напикая, а ти не ми помагаш.
Солара прехапа долната си устна. Когато изглеждаше, че отново ще започне да спори, тя каза:
— Хората с неговите размери са бавни. Пази лицето си и се движи бързо. Удряй меките части — корема, бъбреците, гърлото, — не лицето, защото ще си счупиш кокалчетата. Няма да го нокаутираш, но може би ще успееш да го измориш и да го препънеш. Тогава го изритай в главата, преди да се изправи. Не се страхувай да се биеш нечестно.
Доран кимна, осмисляйки всичко това. С тази стратегия победата му изглеждаше почти възможна. Или поне така си казваше той, когато се обърна и отиде на ринга при Димаркъс.
В момента, в който прекрачи прага, зад него прозвуча бръмченето на електричество — невидими въжета, които да го оградят там. Докато Димаркъс завързваше дългата си коса на конска опашка, Четири Очи застана на края на ринга и извика към тълпата:
— Свидетели, слушайте! — Шумът в стаята стихна и той продължи: — Това е официално предизвикателство за бой с голи юмруци, предявено от Даро Червения срещу Димаркъс Хан за разваляне на брака. Няма неразрешени движения и този, който остане на крака, печели.