Той се обърна към водача си и се поклони.
Димаркъс сви дългите си пръсти и наведе глава встрани, изпуквайки с шията си. Раздвижи раменете си и кимна, сякаш да покаже, че е готов. Доран реши, че и той сигурно трябва да разгрее малко, но едва успяваше да удържи треперещите си колене да не се огънат. Усмивката бе изчезнала от лицето на опонента му и сега Димаркъс се приближи към него с уверени крачки и вдигнати юмруци, готов да се бие.
Доран прехвърли тежестта си върху възглавничките на ходилата си, опитвайки се да избегне първия удар, но пред него със скоростта на светкавица профуча кожа, която се удари в лявото му око. Главата му отскочи назад и той залитна, опитвайки се да запази равновесие. След това дойде болката, едно глухо туптене около окото, което едва бе успял да осъзнае, когато още един удар го събори на пода. Той се приземи тежко на задника си и едно раздрусване рикошира в опашната му кост.
Тълпата се разсмя гръмогласно.
Какво, по дяволите, беше това? Нали едрите хора били бавни?
— Ставай — извика рязко Димаркъс. Изражението му беше строго, а тонът суров. — Подиграват ти се. Изправи се на крака!
Дораън се избута с ръце и крака и се изправи, оставайки така половин секунда. Едно дясно кроше в челюстта и той отново беше на дъските, а пред очите му танцуваха светлини. Този път Димаркъс не си направи труда да му казва да стане. Той протегна ръка, хвана го за ризата и го вдигна нагоре, докато подметките му докоснаха пода.
Пиратът притисна устни до ухото на Доран и прошепна:
— Хайде, момче. Не мога да продължавам да те щадя, защото ще загубя уважението на хората си.
Това щадене ли беше?
— Бий се — каза Димаркъс. — Трябва да ме удариш.
Доран сви ръка в юмрук, изсумтя и нанесе удар в корема. Кокалчетата му срещнаха стегнати коремни мускули, а Димаркъс се дръпна назад и го погледна разочаровано, сякаш казваше Това ли е всичко, което можеш?
— Къде е твоят плам? — попита той, разтърсвайки ризата на Доран.
След това погледът му се фокусира в нещо в далечината и устните му се изкривиха в хитра усмивка: — Виждам Лара. Изглежда притеснена за теб.
В стомаха на Доран пламна гневна искра. Той нанесе удар в гърдите на пирата.
— Тя е талантливо момиче — отбеляза Димаркъс. — Рядко нещо в тези части на света. Надявам се, че няма да ти липсва много, защото тук ужасно ще й хареса. Скоро ще забрави, че съществуваш.
Без да се замисли, Доран удари с глава Димаркъс в устата, след това го бутна назад и го удари право над чатала. Обзе го гняв, който пропълзя по кожата, притъпявайки усещанията му. Започна да удря отново и отново където успееше да достигне, докато един огромен юмрук го повали на пода. Едва тогава забеляза кръвта, която се процеждаше по брадичката на Димаркъс.
Беше успял. Доран пръв бе нанесъл удар до кръв.
Димаркъс се усмихна, сякаш бе получил точно каквото иска, и след това боят започна сериозно. Доран стана от пода и се нахвърли върху гиганта, забивайки рамо в диафрагмата му. Димаркъс стовари тежкия си като чук юмрук в гърба на Доран, просвайки го с лекота на пода. Щом коремът му докосна пода, Доран се търкулна настрани, за да избегне ритник в стомаха. Но не беше достатъчно бърз да избегне следващия юмрук, един гръмотевичен удар в здравото му око.
Доран прекара последвалия отрязък от мача в измъкване и тичане с минимален успех. Той надничаше към нападателя си през процепите на подутите си клепачи и щипещата пот, която замъгляваше зрението му. Не виждаше с периферното си зрение и Димаркъс сигурно знаеше това, защото му нанесе три последователни удара отляво. Доран се изправи на крака, само за да стегне мускули за следващия удар — в устата, носа, корема. Нито една част от тялото му не беше в безопасност. В един момент получи толкова силен удар, че видя бъдещето.
И той не беше в него.
Започна да разбира, че тази стратегия няма да успее. Не можеше да се мери с противника си по сила или бързина, така че опитите да го измори и да го препъне бяха загуба на време. За да спечели боя, трябваше да намери най-голямата слабост на Димаркъс и да се възползва от нея. Знаеше, че пиратът е арогантен, но как можеше да използва това в своя полза?
За да спечели време, направи няколко елементарни футболни движения, преструвайки се, че отива наляво, а после се втурваше надясно, докато решеше какво да прави по-нататък. Продължаваше да чува съветите на Солара в главата си. Не се страхувай да се биеш нечестно. Инстинктът му казваше, че това е ключът, но как?