Още един удар попадна в челюстта на Доран с достатъчна сила, за да го изпрати обратно на дъските, където той подскочи два пъти и се приземи с лицето надолу. Адреналинът започна да отшумява, оставяйки болката да го погълне изцяло. Лицето му туптеше като балон, надут до пръсване. От устата му се стичаше гореща кръв и когато прокара език по устните си, той се плъзна в пукнатина с липсваща кожа. Някаква егоистична част от него искаше да изгуби съзнание, за да свършат мъките му.
И тогава му хрумна една идея.
Можеше да изгуби съзнание или поне да се престори.
С особено силно стенание той падна на ръце и крака и се претъркули напред и назад, като дори се давеше за ефект. Стана от твърдите дъски и веднага се наклони на една страна, строполявайки се отново на пода. После, след още един немощен опит да се изправи, той се отпусна като макарон и се отказа от боя. Почти веднага чу гърления смях на Димаркъс, последван от виковете на тълпата, която поздравяваше победителя, своя водач.
Докато залата гърмеше тържествуващо, Доран остана със затворени очи и чакаше дъските под него да се раздвижат. Когато усети приближаването на стъпки, той погледна скришом към ботушите на Димаркъс и забеляза, че върховете им са насочени в обратната посока.
Това беше моментът да се съживи.
Той пропълзя по корем няколко сантиметра към Димаркъс, който беше прекалено зает да размахва ръце във въздуха, за да забележи каквото и да било друго.
Доран погледна нагоре към широко разтворените крака на противника му, доволен, че Димаркъс е оставил най-слабото си място незащитено.
Арогантност, помисли си Доран с усмивка.
Той се надигна на един лакът, свивайки другата си ръка в юмрук. Няколко от мъжете, които гледаха към ринга, разбраха какво става. Те започнаха да сочат като обезумели към него и да крещят предупреждения към водача си. Доран знаеше, че не може да чака нито секунда повече. Събирайки всичките си сили, той замахна с ръка право нагоре и удари неприятеля си в онова място, което правеше всички мъже равни. Кокалчетата му удариха плът с едно приятно изпукване и в същия момент Димаркъс се преви в кръста, сякаш невидима ръка го бе разрязала надве. Като на забавен каданс огромното му тяло се наклони и падна върху електрическите въжета. Чу се продължително пращене на електричество, последвано от вонята на изгоряла коса, а Димаркъс се изпружи, докато се опитваше да се освободи. Болката очевидно го бе направила непохватен, защото му трябваха три опита, преди да успее да се измъкне, залитайки.
Доран скочи на крака и бързо го бутна отново върху въжетата. Когато пиратът най-после успя да се откопчи, Доран го очакваше, за да го бутне още веднъж — а след това и още веднъж. И всеки път електричеството сякаш изпиваше по малко от силата на Димаркъс, докато главата му се килна от едната страна до другата и тялото му започна да се олюлява. След това, свивайки юмрук, Доран вдигна ръка и удари Димаркъс с такъв замах, че го запрати на пода със силно трополене, което разлюля дъските.
Тълпата замлъкна, а електрическите въжета дадоха късо.
Държейки се на безопасно разстояние, Доран пристъпи достатъчно близо, за да разгледа лицето на противника си. Той беше със затворени очи и устни, разтварящи се от бавно, дълбоко дишане. Не знаеше дали Димаркъс се преструва или наистина е загубил съзнание, затова свали колана си и завърза с него китките на пирата зад гърба му. Едва тогава се изправи и застана пред тълпата, вдигнал ръка, за да заяви, че той е този, който е останал на крака.
Никой не го поздрави.
Хиляда пирати примигнаха срещу него, а след това се обърнаха и се втренчиха объркано един в друг. Ръцете им за момент хванаха револверите, преди да се вдигнат, за да почешат главите на собствениците си. Реакцията им показа на Доран, че не знаят какво да направят. Дали да уважат победата на външен човек, едно момче, което бе победило с измама, или да отмъстят за водача си?
Солара сигурно също го беше забелязала, защото грабна пулс пистолета от най-близкия човек до себе си и го размаха във въздуха.
— Отдръпнете се! — извика тя към тълпата. — Според вашите правила нямаше забранени действия. Пилотът ми победи в предизвикателството. Законите на Братството ви задължават да ни пуснете да си отидем — тя хвърли огърлицата върху тялото на Димаркъс и след това насочи револвера към Четири Очи. — Ти. Хвърли оръжието си и ела тук.
Охранителят се подчини.
Тя притисна дулото в гърба му и нареди:
— Кажи на екипажа си да направи място. Ти ще ни изведеш до хангара и ако някой нападне мен или пилота ми, ще проветря гърдите ти.