Четири Очи сякаш се поколеба, но след това вдигна ръце и неохотно каза на всички да направят път. Зрителите се отляха към краищата на голямата зала като мед върху палачинка и им отвориха пътека, по която да излязат, без нито за миг да свалят очи от Солара. Тя побутна охранителя и го последва, когато той тръгна предпазливо през помещението. Доран тръгна зад нея. Очите му бяха толкова подути, че почти се бяха затворили и той не можеше да наблюдава тълпата. Прикова поглед в Четири Очи и остави на Солара да оглежда останалите.
Докато прекосяваха залата, сърцето на Доран биеше лудо. Всеки звук го караше да подскача, всяко покашляне го караше да очаква нападение. Пътят по коридора сякаш продължи хиляда години и когато минаха през прага, той въздъхна с облекчение.
— Затвори вратите — каза му Солара. — И ги заключи, ако можеш.
Той направи това, което тя искаше. Нямаше резе, с което да ги заключи, затова той свали якето си и завърза ръкавите в хлабав възел около дръжките. Ако екипажът решеше да ги последва, това нямаше да ги спре, но можеше да ги забави малко.
Изтичаха до хангара, където Солара нареди на охранителя да остане в контролната зала и да отвори задната врата на кораба, след като те се качат в совалката си. Тя посочи към една кутия, закрепена на тавана и предупреди:
— Ако нещо се обърка, ще започна да стрелям по въздушната ви помпа. Разбрахме ли се?
Четири Очи стисна челюсти и кимна.
— А след като се подчинихме на законите ви, нямате причина да ни последвате.
— Никой няма да ви гони — каза охранителят, а след това я погледна гневно и добави: — Днес.
Това беше достатъчно за Доран. Той изтича до совалката и седна на пътническото място.
— Ще трябва ти да пилотираш — обърна се той към Солара. Едва виждаше достатъчно, за да закопчае колана си. — Опитай се да не счупиш и другата ми ръка.
Солара седна на пилотския стол и включи двигателя.
— Казах ти, че нямам проблем с пилотирането.
— А също и с кацането?
— Шшт — накара го да замълчи тя. — Ще се справяме с кризите една по една.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Солара притаи дъх, докато насочваше совалката към станцията за кацане на „Банши“. Хвърли жаден поглед към ключа, който освобождаваше магнитните теглични въжета. Искаше й се да ги използва, така че те да я издърпат в правилната позиция. Но Доран настояваше да кацне сама.
— Ще се справиш — беше казал той. — Щом можеш да държиш на прицел пълна с пирати зала, значи можеш и да приземиш двуместна совалка.
Тя стисна кормилото и попита:
— Как се справям?
Доран се втренчи през прозореца.
— Добре. Сега засили десния тръстер, за да завиеш малко.
Тя направи каквото й каза той и совалката се завъртя, равнявайки се идеално по кораба, и се понесе близо до него. След няколко безкрайни секунди се плъзна на мястото си с леко раздрусване, което разтърси Солара и Доран в седалките им. Солара се усмихна леко. Беше извършила първото си кацане, без да счупи никакви кости.
— Успях!
— Казах ти — рече доволно Доран, разкопчавайки колана си. Той отвори страничната врата и посочи към горивната клетка. — Да празнуваме вътре. Иска ми се да се отдалечим на няколко слънчеви системи, преди да е съмнало.
— Добър план — съгласи се тя.
Тази вечер бяха разровили гнездо със стършели, а Братството нямаха вид на хора, които прощават. Въпреки това Солара вирна брадичка, докато вървеше след Доран. Чувстваше се повече като екшън герой, отколкото като механик. Искаше й се сестра Агнес да можеше да я види сега.
Енергичната походка на Доран й подсказа, че и той е изпаднал в еуфория, но нямаше представа до каква степен, докато той не се обърна, сграбчи я в прегръдка и я вдигна високо във въздуха. Тя се вцепени, а смехът му започна да кънти в ушите й — звук на истинско въодушевление, какъвто никога по-рано не беше чувала от него, дори и по време на футболните мачове в академията. Реакцията му я накара да се засмее. Пърхащото чувство, което усети в стомаха си, сигурно бе просто адреналин.
— Бяхме невероятни на оня кораб — каза Доран и я остави на пода. Задържа ръцете си на кръста й и се отдръпна назад, за да я погледне през подутите си очи. — Можеш ли да повярваш?
При вида му на светлината от тавана усмивката й изчезна и вълнението й премина в болка и съчувствие. Тъмнината в совалката бе скрила степента на нараняванията му, но сега видя, че очите му са само две цепки, а долната част на лицето му е покрита със страховита брада от засъхнала кръв. Можеше да си представи колко ще го боли, когато притокът на адреналин отминеше.