Капитанът се плесна по коляното и се разсмя така гръмогласно, че се разтресе. В отговор Ейкорн излезе от джоба и скочи на коляното му, след което разпери пухкавите си лапи и се спусна на пода.
— Обзалагам се, че в момента се изяжда за тези думи.
— И заради невниманието си — добави Рени, сваляйки очилата си, за да избърше една сълза. — Иска ми се да бях видял всичко.
— И на мен — каза капитанът. — Бих дал изкуствения си крак, за да видя изражението на лицето му, когато си го ударил в оная работа.
— Всеки би го направил — изрече Касия с широка усмивка, която преобрази лицето й от сурово в красиво. Трябваше да се усмихва по-често. — Ще спечелим цяло състояние, ако се доберем до записа — продължи тя и сбута с лакът Кейн, който седеше до нея, но той не се засмя.
За разлика от останалите, той се беше втренчил гневно в Доран с настойчивост, която притесни Солара. Нямаше представа какъв е проблемът му, но това не й хареса.
— Как е нашият герой? — попита Солара, наблюдавайки Кейн.
Погледите им се срещнаха и той сигурно усети тревогата й, защото погледна встрани и предложи на Ейкорн парче изсушен плод.
— Страхотно — извика Доран изпод маската и вдигна нагоре и двата си палеца. Звучеше сякаш е пиян или поне опиянен. — Как е нашата разведена?
— Все още неомъжена, благодаря, че попита — отговори тя, възхищавайки се на настроението му. — Но не бих имала нещо против да опитам от това, което си пил ти.
Касия стана от стола си и погледна към Доран.
— Дадох му болкоуспокояващи, преди да наместя носа му, и още е малко замаян.
Тя повдигна маската и под нея се показа шина, а Солара веднага забеляза, че подутината е спаднала.
— Еха — възкликна тя. — Добра работа. Изглежда почти човешки.
— Заслугата не е изцяло моя — Касия посочи един буркан на пода, който изглеждаше пълен с извиващи се черни червеи. — Това е магията на гърбестите пиявици. Те изсмукват двойно повече течност за двойно по-кратко време.
— Е, каквото помага, предполагам — сбърчи нос Солара. — Не знаех, че има такива.
— Познавах жената, която отгледа първата двойка — каза Касия. — Беше ми учител и ме научи на някои от лечебните си трикове.
— За наш късмет. — Страните на Солара отново пламнаха от чувство за вина, когато забеляза купчина окървавени парцали на пода. — Тази вечер наистина поставихме уменията ти на изпитание.
— Ей, слушай — каза Касия, посочвайки към нея с гел-маската. — Не се обвинявай за това, което се е случило с Димаркъс. Не си първата, която се хваща на този трик, и няма да си последната. Трябваше да те предупредя за подаръците на пиратите. Те винаги идват с условия.
Не се обвинявай. Колко подходящо.
— Можеш ли да стоиш на краката си? — обърна се Солара към Доран, сменяйки темата.
— Мисля, че да. Защо?
— Мой ред е за душ — отговори тя. — Така и не успях да го завърша, така че редът ми не е минал. Защо ти не го вземеш? Може да измиеш боята от…
Преди да довърши, той скочи и изтича от стаята, викайки през рамо:
— Няма да позволя да промениш решението си!
Екипажът се засмя при това доказателство, че си възвръща формата… всички, с изключение на Кейн.
Щом стъпките на Доран заглъхнаха, Кейн погледна строго останалите членове на екипажа и изсъска:
— Знаете какво ще стане сега, нали?
— Да — отговори капитанът. — Димаркъс ще звучи като жена, когато говори.
— Ех, да можех да присъствам там, дори като муха на стената — изсмя се Рени.
— Не е смешно — сопна се Кейн. — Братството ще тръгне след Доран, което значи, че ще тръгнат след „Банши“.
— И защо те е грижа? — попита Солара. — И без това Дейва вече ви преследват. В сравнение с тях пиратите са като малки кученца.
— Грижа ме е, разбира се — каза той, хвърляйки поглед към Касия. — Дейва са само една група и можем да им избягаме, ако не се набиваме на очи. Но Братството са навсякъде. Нужен е само един човек, който да им съобщи местонахождението на Доран, и край с нас. — Кейн се обърна към капитана и настоя: — Трябва да се отървем от него.
— Какво? Не! — каза Солара.
— Ей, ей, по-полека — вдигна ръка капитан Роси. — Няма да изоставяме никого.
— Всяка минута, която остава на кораба, е проблем — възрази Кейн. — Димаркъс ще го открие. Знаете това. И няма нужда да ви казвам какво ще направи…
— Ей! — извика Солара. — Не се притесняваше толкова за Димаркъс, когато ме сервира на поднос, за да си спасиш задника — тя насочи предупредително пръст към него. — Имахме уговорка. Аз инсталирах горивната клетка и мога точно толкова лесно да я измъкна.