Беше стигнала на половината път до вратата, когато Доран се изкашля и каза:
— Панталони.
— Какво?
— Не си обула панталони.
— О, добре че ми каза.
Солара грабна панталоните си от пода и ги обу, по-учудена от това, че не се почувства неудобно, отколкото от факта, че е показала бельото си на Доран. Странно колко спокойна бе започнала да се чувства в негово присъствие. Кога се бе случило това?
Тя тръгна по чорапи към кухнята, където откри Касия и Рени да седят сами и да си шепнат, докато пиеха кафето си, без да виждат Ейкорн, която пълзеше безшумно покрай стената зад тях. Рунтавата захарна мечка разпери крилата си и кацна върху главата на Касия, забивайки миниатюрните си нокти в русите й расти. Касия изпищя и разплиска кафе в скута си, докато Рени се опитваше да не се разсмее. Той внимателно освободи ноктите на Ейкорн и й даде една стафида, преди да я отпрати в другата посока. Касия се втренчи гневно в животинчето.
— Мразя това малко…
— Доран се събуди — прекъсна я Солара. — Има нужда от още хапчета против болката. Може би ще му дадеш и антибиотик за инфекцията. Изглежда сякаш има треска.
Това разсея Касия от гнева й. Тя се намръщи и стана от масата.
— Вече му дадох.
— Антибиотик?
— Заради отворените рани — кимна Касия.
Двамата с Рени последваха Солара в спалнята. Щом седна на ръба на леглото, Касия сложи ръка върху челото на Доран.
— Нямаш треска. Дори си студен.
В отговор Доран потрепери и се загърна по-плътно с одеалото.
— Някакъв световъртеж? — попита Касия.
— Малко — отговори той. — Но си мислех, че е от хапчетата.
— Действието им е преминало преди часове.
— Тогава ми дай още. Направо умирам.
Касия сякаш не хареса това, което чу. Тя хвърли поглед към Рени, а след това отново се съсредоточи върху пациента си.
— Къде те боли най-много? — попита тя. — Носът ли?
— Ъхъ. — Доран се сви в ембрионална поза и отново потрепери. — Коремът и страните ми. Сякаш съм направил хиляда коремни преси, докато съм спал.
— Димаркъс удрял ли те е там?
Солара знаеше отговора на този въпрос.
— Да. И не си пестеше силите.
— Легни по гръб и дръпни завивките — каза Касия. — Искам да погледна под ризата ти.
— Сигурен съм — пошегува се Доран.
Това накара Касия да се усмихне.
— Днес имам късмет.
— Хайде стига — каза Солара, чието лице внезапно пламна. — Не е време за шеги.
— Слушам, госпожо — промърмори сърдито Доран, лягайки по гръб.
Щом вдигна ризата си, Касия ахна, но явно не от възхищение пред мускулестото му тяло. Усмивката й изчезна и тя прошепна:
— О, господи.
Солара се приближи, за да види какво не е наред. Тя съзря открита плът, но почти не забеляза голотата на Доран. Беше сляпа за всичко, освен ужасната бъркотия от белези, които кървяха по тялото му така, че не можеше да каже къде свършва един и започва друг. Изглеждаше така, сякаш някой е инжектирал вино под кожата му.
Стомахът й се сви.
— Какво значи това?
— Вътрешен кръвоизлив — отговори Касия. — Затова е замаян. Загубил е прекалено много кръв.
— Престани да говориш за мен сякаш не съм тук — дръпна ризата си надолу Доран. — Как ще го оправим.
Вместо да отговори, Касия размени поглед с Рени.
— Можеш да го оправиш — настоя Рени, поглеждайки от единия към другия. — Нали?
— Имаме само най-обикновени лекарства — отговори Касия. — Болкоуспокояващи и антибиотици за обикновени рани. Не и лекарства, които лекуват вътрешни увреждания.
— Но има такова лекарство, нали? — попита Солара.
— Тъкан-свързващо — каза Рени. — Скъпо е.
— Тогава ще купим.
— Не е толкова просто.
— Парите правят всичко просто — сопна се Солара. — Имам тонове горивни чипове. Ще го купя на черния пазар.
Касия започна да навива нервно една руса къдрица ниско на главата й, прекалено къса, за да се вплете в растите. Тя погледна първия помощник:
— Трябва да му кажеш. Ако аз бях на негово място, щях да искам да знам.
— Това звучи зловещо — каза Солара. — Димаркъс е, нали? Той ръководи черния пазар и сега няма да продава на нас.
Рени издиша продължително и зарови ръце в джобовете си, за да разучи нещата, които бе събрал — счупена огърлица, няколко пълни с течност капсули и малката кутийка с мазилото, което току-що бе използвала за устните на Доран. Тя протегна ръка към Рени и той най-после заговори, подавайки й кутийката.