— Това е модел на Беладучи от най-новата вечерна колекция. Всяко момиче, което те види с нея, ще позеленее в двайсет различни нюанса.
Реакцията й не беше това, което той очакваше. Тя се сви и се втренчи в него с разкаяние.
— Струваше пет хиляди кредита — прошепна тя. Но докато изражението й беше на съжаление, пръстите й се протегнаха към роклята сякаш да я защитят, което му даде да разбере, че ще може я вземе от нея, само ако я изтръгне от студените й, мъртви ръце.
И понеже ако се засмееше щеше да го заболи прекалено много, той задържа дъха си, докато поривът премина, и издиша бавно.
— Искам да те видя в нея. В крайна сметка аз съм този, който ще трябва да обяснява разходите по служебната си сметка.
Ако можеше да се предполага, че когато това изпитание приключи, все още щеше да има работа. Трябваше да стигне до кораба си на Обсидиан и да разбере значението на координатите, които му беше дал баща му. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се затвърждаваше подозрението, че между мисията му и лъжливото обвинение на Слънчевата лига има връзка. Някой се беше погрижил наистина да съсипе репутацията му без логична причина. Знаеше, че това трябва да го разгневи, но в момента не можеше да понесе повече страдание.
Солара прибра косата си от едната страна и се намръщи, сякаш току-що й бе хрумнало нещо.
— Ще ми трябва повече от рокля, за да заприличам на богата наследница. Не се сетих да си купя подходящи обувки за нея.
— Отиди боса — предложи Доран. — Момичетата постоянно си свалят обувките на танците. Може да се престориш, че си ги оставила на празненството.
— А косата ми? И грима? Никога не съм…
— Помоли Касия да ти помогне. Тя е момиче от обществото.
— Какво? — завъртя се към него Солара. — Кой ти каза?
— Никой — отговори Доран, свивайки рамене, при което вълна от болка премина през гърдите му. Той стисна зъби, докато пулсирането спря. — Познавам тези като мен. Тя върви из кораба, сякаш е нейна собственост.
— Това не значи нищо.
— Всъщност значи — настоя той. Касия се държеше като човек, свикнал да властва още от най-ранна възраст. Доран разпознаваше това поведение, защото и той се бе държал така, докато баща му не бе разбрал, че използва стажанти във фирмата, за да си организира бурни забавления. След това самият Доран трябваше да се стане един от стажантите, за да се научи на смиреност. Но беше забелязал и физически доказателства за начина, по който бе израснала Касия. Тя носеше доказателство на самата си кожа. — Помирисвала ли си я някога? — попита той. — От много близо?
Солара се сви, сякаш я бе попитал за номера на сутиена й.
— Не. А ти?
— Веднъж.
Беше се случило в деня на фестивала на хелберито на Песирус, след като бе носил и товарил касетки цял час. Случайно се беше сблъскал с Касия в банята и въпреки че предницата на блузата й беше прогизнала от пот, от кожата й се излъчваше само мирис на орхидеи. Едно-единствено нещо потискаше по този начин естествената миризма на тялото и процедурата беше толкова болезнена и скъпа, че дори и той се бе отказал от нея.
— Тя има парфюмни микроби, имплантирани в потните си жлези — обясни Доран. — Те са редки и инвазивни. Познавам само още един човек, който се е подложил на тази процедура, и той е дипломат от Слънчевата лига. Това значи, че не само е супер богата, а е и важна особа.