Той изчака Солара да каже нещо, но тя просто стоеше на мястото си и го гледаше гневно.
— Какво? — попита Доран.
Тя поклати глава и преметна роклята през рамо, след което излезе, без да проговори.
Докато бързаше по коридора, Солара си спомни нещо, което Доран й беше казал на „Зенит“ — Всеки, който вони като барака за инструменти, не е застрашен от опити от моя страна. Беше забравила това и се зачуди сега как мирише, след като не си бе вземала душ от една седмица.
Със сигурност не на парфюм.
Не беше нейна работа и изобщо не я беше грижа, но при какви обстоятелства Доран беше помирисвал Касия наистина отблизо? Двамата не прекарваха много време заедно или поне тя не беше забелязвала, но все пак романтичните срещи не изискваха кой знае колко дълго. Касия открито беше заявила, че свалките са най-добрият начин да се предпазиш от лудостта по време на пътуването. Дали двамата не бяха решили тайно да си помогнат един на друг да увеличат нивото на ендорфините?
Стомахът й се преобърна.
Не трябваше да прави това, да мисли за тях и да стига до заключения, сякаш Доран беше нейна собственост. Не че искаше той да увеличи нейните ендорфини.
Защо тогава лицето й туптеше в ритъма на пулса й?
— Забрави — промърмори тя. — Няма значение.
— Какво няма значение? — попита Касия, облегнала русата си глава на отворената врата на стаята си.
Солара спря рязко, притиснала вечерната рокля до гърдите си. Тя се усмихна насила и отговори:
— Нищо.
Но не можеше да не разгледа момичето с нови очи. Тя погледна отвъд безцветните расти, остри и без блясък заради месеците, през които са били занемарени, и отвъд лицето с меден цвят, оставено без грим, към маниерите под всичко това.
Касия бе положила огромни усилия, за да скрие произхода си, но ето че всичко се виждаше ясно — леко надменната извивка на брадичката, която позволяваше на миниатюрната помощничка на кораба да гледа на Солара отвисоко въпреки разликата в ръста им. Езикът на тялото на Касия приличаше на този на Доран — самоуверен и напълно овладян. Той беше прав. Двамата бяха еднакви.
— Добре ли си? — попита Касия.
— Просто се притеснявам заради задачата — излъга Солара. — Мислиш ли, че ще можеш да ме разкрасиш? Никога досега не съм си слагала грим, така че ми трябва много помощ.
— Няма проблем. Влизай.
Когато Солара влезе, любопитството напълно я завладя. Тя се хвърли и прегърна Касия с двете си ръце, като се преструваше, че го прави от благодарност, а в същото време зарови носа си и вдиша дълбоко. Уханието наистина беше смайващо. При това нападение Касия се вцепени, а Солара отстъпи назад, борейки се с прилива на завист. Искаше й се да можеше да мирише на пролетен бриз, вместо на моторно масло.
— Благодаря — каза Солара. — Страхотна си.
Стаята на Касия приличаше много на нейната, с изключение на това, че вместо двойно легло имаше две единични едно над друго. Тя забеляза, че от горното легло я гледа Кейн, а един протеинов сладкиш бе увиснал на сантиметри от устата му. По неговото лице бе изписано същото учудване, както и по това на Касия, а русите им глави бяха наклонени точно под един и същ ъгъл, докато се опитваха да проумеят тази внезапна проява на чувства от нейна страна. Солара го поздрави с хладно кимване.
Кейн се съвзе и й хвърли извинителен поглед.
— Виж, съжалявам за снощи. Не трябваше да говоря ония неща. Не исках да кажа нищо такова. Пих повече „Кристалин“.
Солара не беше сигурна дали можеше да му вярва. Изобщо не й се беше сторил пиян.
— Доран и без това си има достатъчно проблеми — продължи Кейн. — Последното, от което има нужда, е аз да го карам да се чувства по-зле. — Наведе глава и попита: — Ти каза ли му какво съм говорил?
— Не. Все още не.
— Тогава може би да го запазим между нас — предложи Кейн. — Харесвам Доран. Той е добро момче и не искам останалата част от пътуването да се чувстваме неудобно.
Солара потърка роклята с пръсти, без да знае какво да направи. Кейн изглеждаше искрен, но тя дължеше лоялност преди всичко на Доран и все още мислеше, че той трябва да узнае.
— Ще си помисля — отговори тя и за да смени темата добави: — Трябва да побързаме. Рени иска да тръгваме след малко.
— Разбира се — устните на Кейн се разтвориха в непринудена усмивка, сякаш нищо не се беше случило. — Но нямаш нужда от холографски глупости, за да те направят хубава.
— Разбира се, че няма — съгласи се Касия и посегна да си вземе от десерта му. Отчупи едно парче и му върна останалото, а след това посочи към собственото си лице и обясни: — Е, като се изключат нараняванията.