— И белегът — добави Кейн. — Сладък е, но лесно ще я издаде.
Въпреки че не му беше простила напълно, Солара усети, че устните й се разтварят в усмивка.
— Мислиш, че белегът ми е сладък?
Дяволитата му усмивка стана по-широка, а гласът му — тих и ласкателен.
— Мисля, че всичко в теб е сладко.
В отговор Касия се качи на леглото и удари съквартиранта си по главата. Когато той зяпна в знак на протест, тя забучи пръст в гърдите му и изсъска:
— Тя ми харесва. Остави я на мира.
Кейн разтърка главата си и побърза да се премести в другия край на леглото си. Това не му осигури никаква защита от ядосаното момиче, което се взираше в него с достатъчно гняв, за да опърли веждите му.
— Просто се държах приятелски. Какъв ти е проблемът с това?
— И двамата знаем какво правеше — сопна се Касия. — Сега слез долу и ми помогни.
Спорът накара Солара да се запита за стотен път откъде се познават двамата помощници на кораба. Въпреки острите погледи и суровите думи те се движеха из „Банши“ като планети в орбита. Споделяха всичко — от храна до шеги, които само те си разбираха — с непринудената близост, характерна за брат и сестра. Но ако наистина бяха брат и сестра, защо имаше разлика в езика на телата им? С безсрамния си поглед и прелъстителната усмивка Кейн се държеше като човек, който редовно е съблазнявал, за да изкара вечерята си, а не като момче с огромно състояние.
Двамата спряха с караниците си достатъчно дълго, за да решат, че Кейн ще направи прическата й, а Касия ще се заеме с грима. Сложиха я да седне на едно столче с лице към долното легло и се заловиха за работа — Кейн започна да реши косата й отзад, а Касия седна с кръстосани крака на леглото, ровейки в кутия с гримове.
От новото си място Солара забеляза различни снимки, залепени на стената до леглото на Касия. На една от тях видя Кейн, прехвърлил игриво ръка през рамото на Касия, докато двамата се чукваха с чаши с червен сок. Може би вино от хелбери. Другите снимки бяха пейзажи — тучни хълмове с лавандула, зад които се виждаше безкрайно синьо езеро, чиито вълни отразяваха светлината на две луни. Солара никога не беше виждала такова поразително място. Намръщи се, когато Касия се наведе да й сложи пудра и й попречи да вижда.
— Откъде са тези снимки? — попита тя. — Прекрасни са.
Касия изпусна пухчето за пудрата и то полетя към пода. Очите й веднага намериха тези на Кейн и в тях се появи тъга.
— Просто едно място, където живеех — отговори тя.
Кейн завърши едно разресване и с палеца си докосна външната страна на китката на Касия с толкова кратко движение, че Солара щеше да го изпусне, ако беше примигнала. Но тя не го изпусна и в тази част от секундата видя как между двамата преминава усещане за истинска близост.
Определено не са брат и сестра, помисли си тя.
Нито един от двамата не каза нищо повече, така че и Солара замълча. Но не можеше да спре тревогата, която започна да я обзема. Двамата с Доран лесно се бяха доверили на екипажа на „Банши“, но тя изобщо не знаеше какво ги е събрало заедно.
Кои бяха тези хора?
Когато Солара се върна в стаята заедно с екипажа, Доран започна да се бори с обзелото го замайване, присвивайки очи, за да се фокусират върху нея. Беше си представял как би могла да изглежда в роклята, но нищо не можеше да го подготви за пълното й преобразяване. То я бе превърнало в непозната — невероятно красива, разбира се, но толкова чужда, че при вида й веждите му се сключиха намръщено.
Първо забеляза очите й, които се взираха в него изпод дълги мигли с цветовете на дъгата. Изпод клепачите й трептяха две пеперуди, оцветени в есенни тонове и обработени с холографски блясък, така че сякаш примигваха заедно с нея. В съчетание с ореола от сребърни панделки, вплетени в плитките й, ефектът беше поразителен. Но той не можеше да приеме, че тези очи са същите, които беше свикнал да вижда срещу себе си на масата по време на игрите на „Какво предпочиташ“.
Доран остави погледа си да я обгърне и разгледа вечерната рокля, която проблясваше със светлината на изпълнено със звезди нощно небе. Моделът бе без презрамки и обгръщаше фигурата й като втора кожа, подчертавайки голите й рамене и ръце и по някакво чудо, което се противопоставяше на гравитацията, гърдите й бяха повдигнати нагоре почти до брадичката й.
Доран едва не си глътна езика, докато се мъчеше с всички сили да не се вторачва. Бореше се с егоистичното желание да я загърне с одеало, за да не може никой друг да я види такава. Насили се да сведе поглед чак до пръстите на краката й, които просветваха в розов и пурпурен блестящ лак. Ноктите на ръцете й също бяха лакирани, а татуировките й — скрити. С целия този блясък и великолепие той лесно можеше да си я представи на корицата на някое модно списание.