Инстинктът й за самосъхранение се задейства и тя започна да се върти наоколо, оглеждайки се за прозорци или въздушна инсталация, достатъчно широка, за да може да пропълзи през нея. Нямаше нищо, нито дори топлинна клапа. Обръщайки се отново към вратата, тя огледа панела за изхода — тънка, метална пластина, предназначена да реагира при докосване. Ако успееше да изтръгне тази пластина, имаше вероятност да се справи с ключалката.
Извади от плитките си фиба и пъхна единия й край под ръба на панела, като я движеше напред-назад, докато влезе наполовина под него. Грабна една шпатула от масата и разшири разстоянието между панела и стената, докато отворът стана достатъчно голям, за да пъхне пръстите си вътре. С леко дръпване тя отдели пластината, като се постара да не изтръгва жиците, свързани от другата страна.
Ръцете й се бяха изпотили и Солара ги избърса от роклята, без да я е грижа колко струва. В момента нямаше нищо по-важно от свободата й. Присви очи, огледа плетеницата от жици и веднага забеляза заземяващите и живите — тези, които не трябваше да пипа. Започна систематично да дърпа и отново да свързва останалите жици, докато откри аварийното отключване. Вратата се отвори и тя не остана нито миг повече в стаята.
Вдигна роклята си и се затича по коридора, после през фоайето, бутайки грубо някого по пътя си. Изобщо не погледна назад, съсредоточавайки се само върху двойната врата, водеща към доковете. Беше достатъчно близо, за да усети миризмата на горивото в совалките, когато зад себе си чу викове „Спри!“ и „Затворете изхода!“ Оставаха й само още няколко метра и тя се напрегна и затича по-бързо с наведена глава, прелитайки през вратата, точно когато тя започна да се затваря.
Успя да стигне доковете, но в момента, в който краката й докоснаха бетона, една невидима сила я дръпна назад и Солара се заби във фибростъклото на затворената врата. Тя завъртя рязко глава и видя, че половината от полата й беше останала от другата страна. Започна да дърпа безуспешно плата, а сърцето й биеше лудо. Погледна през стъклото и видя двама охранители да сочат към нея и да викат нещо към жената на регистратурата. Платът бе прекалено здрав, за да се скъса. Солара протегна трепереща ръка зад гърба си и дръпна ципа. Избута роклята през ханша си и я свали, а след това се затича като полудяла към совалката, облечена само с осигурените й от правителството гащи и дългите ленти платно, които бе използвала, за да поддържа гърдите си.
Рени сигурно я бе видял да идва, защото когато стигна до него, той вече бе запалил совалката и бе отворил задната врата. Тя се втурна вътре, крещейки Тръгвай, тръгвай, тръгвай!, и совалката се издигна във въздуха, преди вратата да се е затворила. Тя я херметизира и запълзя на четири крака към пилотската кабина. Пльосна се на пътническото място и закопча колана си.
— Забравила си роклята си — каза Рени, гледайки съсредоточено напред, стиснал кормилото толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели, и се насочи към пропускателния пункт.
— Нека никой не казва, че не знам как да напусна сцената подобаващо.
Той се засмя за момент, преди чертите му да се стегнат. Солара проследи погледа му и разбра защо. Навсякъде около поста святкаха червени светлини, а охранители бяха плъзнали като мравки около стъклената преграда. На билборда светна съобщение НЯМА ИЗХОД, а редицата совалки, които чакаха да излязат от комплекса, спряха като едва не причиниха верижна катастрофа.
— Рени… — каза тя и занемя.
Вместо да намали, той натисна газта докрай, запращайки Солара назад в седалката й. Докато летеше стремително към единствената совалка, която не спря и беше на половината път до изхода, тя започна да разбира намерението му. Щеше да се опита да последва кораба, преди преградата да се е затворила. Но ако преградата засегнеше задната им част, електрическото напрежение щеше да повреди системите им, оставяйки ги да се реят извън спътника. Тогава Пазителите на Реда лесно щяха да ги заловят, в случай че електричеството не ги убиеше.
— Дръж се — предупреди я той. — Ще трябва да ги ударя, за да излезем.
Тя стисна страничните облегалки и затаи дъх, гледайки с ужас, докато наближаваха совалката с шеметна скорост. Пропускателният пост премина края нея и тя се приготви за удара. Очите й се затвориха инстинктивно. В ушите й проехтя трясък на стомана в стомана и тя се блъсна в колана си. Главата й отхвръкна първо назад, после напред и в следващия момент вече бяха извън защитната преграда, а в пилотската кабина звучеше хор от аларми.