Солара се прозя и се обърна по гръб, а свитите й в юмруци голи ръце се показаха изпод одеалото, докато се протягаше. Той се радваше, че бе престанала да носи ръкавиците си, но не каза нищо по въпроса. Тя беше чувствителна на темата за татуировките й и той никога не можеше да говори за тях, без да я ядоса.
Когато Солара не отговори на въпроса му, Доран посочи празното място да себе си.
— Леглото е двойно, нали помниш? Има повече от достатъчно място за двама. — Той се подуши и добави: — Не мириша. Поне така мисля.
Тя седна, като мърмореше и разтриваше шията си отстрани. Сигурно много се беше въртяла в съня си, защото огромно количество коса се беше измъкнала от плитките й и беше оформила нещо като птиче гнездо на челото й. Това го накара да се усмихне.
— Знаеш защо — отговори тя. — Трябва ти…
— Както и да е. — Той отхвърли претекста й, защото ставаше дума точно за оправдание. — Нищо ми няма. — Избута одеалата надолу до кръста си и каза: — Ела и виж сама.
Облечена само по тениска, която едва стигаше до бедрата й, тя стана от пода и седна на края на матрака. Изглеждаше сякаш е загубила малко от стеснителността си и Доран нямаше нищо против.
— Все още имаш рани — настоя тя, посочвайки жълтеникавите петна по тялото му.
— Но вече не ме болят.
Тя изви устни със съмнение и постави топлите си длани отстрани на тялото му, а след това ги придвижи нагоре и надолу по гръдния му кош, докато дъхът на Доран секна.
По дяволите.
При докосването всичките му вътрешни органи се стегнаха — и няколко външни също. Кожата му оживя под пръстите й като електричество, което протича по затворена верига, и той беше благодарен, че имаше дебела покривка от одеала, които скриваха скута му.
— Наранявам ли те? — попита тя.
Доран поклати глава. В момента изпитваше изключително много усещания, но болката не беше едно от тях. Може би идеята да спи до нея все пак не беше толкова добра. Той хвана ръцете й и ги задържа на безопасно разстояние от тялото си.
— Виждаш ли? — каза той и преглътна с усилие. — Скоро ще съм като нов.
Тя заразглежда върховете на пръстите си. Сякаш нямаше нищо против, че са хванати между дланите му.
— Тогава ще си отидеш — каза тя. — И цялото легло ще е мое. По-добре да почакам.
Той не каза нищо, но тя всъщност беше права.
„Банши“ беше стигнал до Обсидиан предишния ден и сега се криеха на един голям обикалящ в орбита около него метеор, докато Солара поправяше нанесените на двуместната совалка щети. Щом Доран се почувстваше достатъчно добре, за да пътува, той щеше да отиде със совалката до кораба, който го чакаше на планетата. След това никога вече нямаше да види нито „Банши“, нито екипажа. Но в момента не искаше да мисли за това.
Той обърна кокалчетата на Солара, така че да ги вижда, и прокара палеца си по татуираните върху кожата й кодове. Странно, но вече не го притесняваха. Ако активите му не бяха блокирани, щеше да наеме фалшификатор на плът, за да може тя да започне отначало. След всичко, което бе направила за него, Солара го заслужаваше.
— Значи вече можеш да понесеш да ги гледаш? — каза тя.
— Какво?
— Онзи ден в банята, точно преди да се повреди горивната клетка. Тогава ми каза, че щом ти можеш да понесеш да гледаш татуировките ми, значи и аз също ще трябва да мога.
Тя издърпа ръцете си и седна върху тях.
— Нямах предвид това — отговори Доран. — Ти изобщо не ми даде възможност да ти обясня.
— Добре тогава — тя вдигна предизвикателно вежда. — Обясни ми.
— Това е дълга история.
— Имам достатъчно време.
Доран забеляза, че бедрата й са настръхнали от студ. Не че се вторачваше или нещо такова. Просто обикновено наблюдение. И понеже проблемът в шортите му бе отминал, той повдигна завивките и я покани да се присъедини към него. Тя се поколеба за момент, след това пропълзя под тях и скоро двамата лежаха на една педя един от друг, обърнати с лице към тавана и със скръстени на стомаха ръце.
— Хайде — каза Солара, намествайки се по-удобно. — И дано си струва.
— Историята няма щастлив край — предупреди я той и въпреки че нямаше такова намерение, гласът му прозвуча мрачно. Тя обърна глава към него, но той се бе втренчил в пространството. Така беше по-лесно. — Голяма част от нея е общоизвестна. Учудвам се, че не си я чувала.
— В груповия дом няма жълти вестници — отговори Солара.