— Когато се случи, се вдигна много шум, но беше отдавна. Дори и да си чула, предполагам, че си забравила.
— Какво да съм забравила?
— Когато бях на девет, ме отвлякоха — каза той и заучените думи излизаха леко от устата му. — Двамата с брат ми бяхме отвлечени за откуп. Бавачката ни също участвала. Тя изключила алармата на задната врата, докато всички спели.
Солара се надигна на лакти, принуждавайки го да я погледне.
— Имаш брат? Не знаех.
— Нямам — отговори той и замълча, за да й даде време да разбере. — Вече нямам.
Тя сложи бързо ръка на гърдите си и когато Доран примигна, в съзнанието си видя отново покритите с мастило кокалчета на мъжа, който бе запушил устата му с ръка и го бе измъкнал от леглото му онази вечер. Имаше толкова много маркировки — редове и редове, направо една върху друга — но тогава той не знаеше какво означава това. До следващия ден, когато се озова заключен в един килер с мозъчно сътресение и разкървавена устна. Тогава бе научил.
Солара го върна в настоящето с леко докосване.
— Съжалявам — прошепна тя. — Той на колко години беше?
— Колкото мен. Бяхме близнаци.
— Близнаци — повтори тя. — Тогава загубата сигурно е била още по-тежка. Чувала съм, че близнаците имат специална връзка.
Доран не можеше да каже дали това е истина или не, защото нямаше други братя и сестри, така че нямаше с какво да сравнява. Спомняше си, че двамата с Гейдж бяха като двете страни на една монета — направени с един калъп, но достатъчно различни за всеки, който гледаше внимателно. Доран приличаше на баща им, унищожавайки сергиите за лимонада на другите деца като подбиваше цените, а Гейдж следваше майка им в лабораторията й, надничайки над плота със страхопочитание заради експериментите й. Но независимо от различията си, двамата с брат му бяха партньори в безкрайни лудории. От малки бяха разбрали, че бавачката не може да ги различава, и понеже никога не можеше да е сигурна кого от тях е видяла да скача по дивана или да пуска топчета в пианото, нито един от тях не беше наказван.
Разбира се, тя им го беше върнала — тъпкано.
Доран разбра, че е замълчал, и се обърна към Солара с извинителен поглед. Но тя, изглежда, нямаше нищо против. Лежеше тихичко по гръб, провряла ръка през неговата, и го чакаше да продължи, когато е готов.
— Както и да е — каза накрая той. — Баща ми нямаше доверие на Пазителите на Реда и нае група наемници да изпълнят задачата. — И те наистина се бяха справили. Никой не можеше да предвиди това, което се бе случило след това. — Намериха ни два дни по-късно в една стара къща на края на града. Планът бил да нахлуят със сила, но когато хвърлили зашеметяваща граната, тя предизвикала газов теч и цялата къща пламна.
Дори и сега Доран можеше да усети горчивия зашеметяващ газ, от който крайниците му бяха омекнали, а зрението му се беше замъглило. Гранатата беше свършила работата си, така че никой в къщата не можеше да се движи. Той лежеше на мухлясалия мокет в килера и слушаше крясъците на мъжете, които бяха прекалено дрогирани, за да се изправят и да избягат от огъня. Сред хаоса той бе чул Гейдж да вие от болка. Това беше ужасен звук, който никаква терапия не можеше да го накара да забрави, въпреки че бе опитвал многократно.
— Един от наемниците ме намери в килера — каза Доран. — Но докато ме изнесе навън, горният етаж се беше срутил и вече не беше безопасно да се връща.
Този ден дванайсет човека загубиха живота си — трима белязани престъпници, осем наемници и другата половина от монетата на Доран. Огънят бе горял толкова дълго, че следователите не очакваха да открият никакви тела. Но майката на Доран бе отказала да се примири, докато не се намери тялото на Гейдж, като се кълнеше, че тази къща няма да е последното място, където синът й да намери покой. Беше останала непоколебима и на следващата седмица намериха останките му, все още със завързани ръце и крака. На Доран му се искаше да не знаеше тази подробност.
— Затова мразиш килери — каза Солара.
— И татуировки на престъпници — добави той и повдигна ръката й, за да огледа кокалчетата й. — Хората, които ме отвлякоха, имаха такива татуировки.
Като замаяна, тя издърпа дланта си и пусна ръката му.
— О, не — прошепна тя, изправяйки се толкова бързо, че разтресе матрака. — Това събужда асоциации у теб. Затова полудя първия път, когато видя ръцете ми без ръкавици. И затова замълча, когато казах, че екипажът може да те отвлече за откуп.
Доран щеше да каже „да“, но тя не му даде възможност.
Солара се измъкна от леглото и започна да се извинява отново и отново, без да му обръща внимание, когато той й каза да се върне под завивките. След това се зае да рови в дрехите си и извади онези ужасни ръкавици.