— Погледни ме как скачам от един съпруг пират към друг — засмя се отново тя.
— Какво ще помислят монахините?
— Няма да им кажа, ако и ти си мълчиш.
— Договорихме се. — Той протегна ръка, за да стисне нейната. — Ще бъде нашата тайна.
Но когато Солара пъхна дланта си в неговата, това не беше достатъчно. Доран я придърпа в прегръдките си и обви ръце около раменете й, очаквайки тя да се отдръпне. Тя го изненада, като сключи китките си на кръста му и облегна глава на гърдите му — реакция, която едновременно го зарадва и разтърси. Защото сега щеше да е два пъти по-трудно да си тръгне.
Мина дълго време, но тялото й беше толкова топло и меко, че той не искаше да приключи с прегръдката. Не беше разбрал колко му е липсвал човешки контакт. И сега зарови лице в навитите около главата й плитки и вдиша мириса на масло, останал от машинното помещение — опияняващ, когато се смесеше с естествения й сладък аромат. Никога не си бе представял, че комбинацията може да мирише толкова добре, и му се искаше да запази и това.
Накрая Доран пръв се отдръпна.
— Готов ли си? — попита тя.
Той скри разочарованието си и преметна торбата на рамо. След това тръгна през „Банши“, като стискаше ръце и разменяше благопожелания, докато вече не остана нищо друго, освен да се качи на совалката и да тръгне към целта си.
На Доран му се стори, че пристигнаха прекалено бързо на мястото, където беше скрит корабът му. Беше покрито с ониксов пясък парче земя до Обсидиан в обратната посока от Плажовете, където един древен солен океан отдавна беше изчезнал и бе оставил на мястото си пустиня. Тук не идваха туристи. Нямаше нищо освен дюни от лъскав черен пясък, които се простираха на километри във всяка посока. Той се съмняваше, че нещо изобщо можеше да оцелее тук. Огледа се и забеляза леко различие в цвета на пясъка, горе-долу колкото дължината на малък пътнически кораб.
— Ето го корабът — посочи той. — Под капак е.
Солара кимна и кацна наблизо.
Когато тръстерите замряха и двамата отвориха вратите на совалката, веднага ги удари изгаряща въздушна вълна със силата на цунами. Над пустинния пейзаж танцуваше вятър, който не носеше никакъв хлад. Въздухът беше толкова горещ и лишен от влага, че на Доран му се струваше, че е насочил сешоар в лицето си.
— Значи така изглежда адът — отбеляза Солара, оглеждайки се наоколо. — Баща ти винаги ли крие корабите си в пустинята?
— Само този. Той настоя за това.
Доран намери ръб под заровения в пясъка капак и започна да го дърпа нагоре. Задачата беше лесна, но веднага започна да се поти. Солара му помогна и не след дълго двамата освободиха кораба. Беше седан — стандартен тип за пътуванията, които бе предприемал като стажант.
— Искаш ли да остана малко? — попита Солара. — Трябва поне да се уверя, че двигателят ще запали.
— Не, няма нужда. Ако имам нужда от помощ, ще се свържа с теб по радиото.
— Тогава предполагам, че трябва да си кажем довиждане.
— Да — отговори той, повдигайки рамо, за да изтрие потта от лицето си. — Предполагам.
Внезапен порив горещ въздух ги засипа с напечени частици пясък, ускорявайки сбогуването им. Солара забърза към совалката, за да се скрие. Точно преди да затвори вратата, Доран извика:
— Чакай.
Тя се обърна към него, закривайки очите си.
— Не те попитах къде отиваш — каза той. — Къде в далечните райони.
— Една чисто нова тераформация, наречена Вега — извика тя.
— Вега — повтори той, за да запомни. — Ако някога съм наблизо, ще те потърся.
— Непременно го направи. И донеси няколко птици.
Солара помаха и изчезна зад металната врата, след това му даде малко време, за да се изкачи по рампата на своя кораб и включи тръстерите. Когато Доран вече беше вътре в товарното помещение, совалката й се издигна, обърна се на северозапад и започна да набира скорост. Той наблюдаваше как корабът й става все по-малък и по-малък в далечината, докато изчезна от погледа му. След това остана още пет минути, очаквайки Солара да се върне.
Тя не се върна.
Докато се движеше по тесните коридори на кораба, Доран си повтаряше, че това не е окончателно сбогуване. Ако изчистеше името си от обвиненията, работата му за „Сполдинг Фюъл“ щеше да го отведе до различни райони на галактиката, понякога и до най-отдалечените, където всеки ден откриваха нови елементи. Напълно възможно беше да я намери на Вега.
Но след това си представи как би изглеждало едно такова посещение.
Дотогава тя щеше да е намерила нов кръг приятели, свое място сред новосъздаващата се общност от бегълци и отхвърлени от обществото. Какво общо можеше да има той с тях? А ако в живота й имаше някой мъж? Доран усети остра болка в гърдите си, когато си я представи с друг.