Затова Солара бе поискала да лети до тук и затова бе прекарала последните няколко минути, оглеждайки пустинята за безопасно място, откъдето да наблюдава небето.
На запад от Доран се издигаше широка, извита скала, която ограждаше една пепелива долина, подобна на Гранд Каньон. По средата — над коритото на отдавна пресъхнала река и прихлупена от една каменна издатина — Солара бе открила пукнатина достатъчно широка и дълбока, за да скрие совалката. Тъкмо бе излязла да се разтъпче и далече на хоризонта се появи корабът на Пазачите на Реда. Изглежда, Кейн се бе възползвал от обявената награда. В сърцето й се настани студена тежест. Беше предрекла това, но не искаше да е истина.
Тя седна на пилотския стол и изпрати две радио съобщения — първо до капитана, в което искаше да остави совалката й да изчезне от мрежата за двайсет и четири часа. Ако планът й се провалеше, не искаше и той да се намеси в тази бъркотия. Що се отнася до второто съобщение… това може би беше грешка. Но вече го беше направила и сега трябваше да остави събитията просто да се развият.
Пътувайки на изток, тя увеличи скоростта на совалката до краен предел и кацна точно в момента, в който настъпи пълен хаос.
Множество разнородни пиратски совалки започнаха да кръжат като лешояди над димящата развалина, останала от кораба на Доран, в търсене на безопасно място за кацане. Мъчеха се да избегнат огъня от Пазителите на Реда на земята. Солара се втренчи през тъмната мъгла и забеляза Доран, паднал на около двайсет метра зад кораба си, чийто корпус беше обхванат от пламъци, издигащи се нагоре към облаците. С малко късмет, димът щеше да осигури достатъчна защита, за да успее да го грабне и да се измъкнат.
Оставяйки горящия кораб между себе си и Пазителите на Реда, тя кацна опасно близо до Доран, надявайки се той да прояви достатъчно разум да се махне от пътя й, и отвори вратата откъм пасажерското място. Във всички посоки хвърчеше пясък, но Солара не можеше да си позволи да загаси двигателя и след това да чака отново да се включи.
Изминаха най-дългите пет секунди, през които тя потропваше с петата си по пода и чакаше Доран да дойде при нея. Когато той не се появи, тя отвори пилотската врата и вдигна ръка да защити очите си.
— Доран — изкрещя тя и устата й се напълни с пясък.
Изплю го по посока на вятъра и огледа дюните, а стомахът й се сви, когато забеляза фигура с червена униформа да се приближава към нея. Ако един от Пазителите на Реда беше стигнал до тук, и останалите нямаше да закъснеят.
Някъде над главата й въздухът се раздра от писъка на метал, последван от неприятното скриптене на совалка, която се заби в земята. Трябваше да изведе Доран от тук преди оръдията да унищожат и нейния кораб. Извика отново името му и го видя да върви към нея, закрил с тениската носа и устата си. Той сякаш осъзна коя е и тогава най-после излезе от унеса си.
Един войник застана на пътя на Доран, но това не го стресна. Той се наведе и се хвърли върху Пазителя на Реда, забивайки рамото си в корема му. Войникът падна напред, облян в кръв, и в следващия момент Солара видя, че вратата откъм пасажерското място се отваря и Доран скочи в совалката.
Без да се поколебае нито за миг, тя се издигна във въздуха, още докато Доран се опитваше да затвори вратата. Падна и друга пиратска совалка, обхваната от пламъци, като едва не ги закачи откъм десния борд, докато се носеше спираловидно към земята. Солара се отдалечи, като се придържаше до пясъка. Колкото по-близо до дюните останеше, толкова по-голям шанс имаше да избегне изстрелите на оръдията, които се сипеха отгоре. Щом излезе от мястото на битката, тя се насочи бързо към скривалището си в каньона.
— Какво правиш тук? — попита Доран.
Тя му хвърли кос поглед.
— Мисля, че това, което искаше да кажеш, е Благодаря, че спаси хубавата ми кожа, Солара.
— Но ти…
— Изобщо не съм си тръгвала.
Той я наблюдаваше, докато чистеше пясъка от езика си.
— Защо?
— Имах чувството, че някой ще те предаде. — Докато Доран се протягаше да закопчае коланите си, тя обясни: — Трябваше да ти кажа по-рано, но не исках да го вярвам.
— Кейн — изрече Доран и гласът му прозвуча обидено. — Обадил се е дори и на Димаркъс.