— Ъм, всъщност… — Тя замълча, съсредоточена в опитите да се ориентира къде е, след това зави на запад. — Аз съм тази, която изпрати съобщение на Димаркъс.
Последва момент мълчание.
— Я повтори?
— Имах чувството, че ще се навърта около Обсидиан. Затова му изпратих анонимно съобщение. — Тя сви рамене и добави: — Обаче не споменах, че Пазителите на Реда са тук.
Въпреки че не можеше да види усмивката на Доран, тя я усети в гласа му.
— Разчиташе, че те ще започнат да се бият едни с други, вместо с мен.
— Струва ми се, че проработи — не можа да не се усмихне и тя.
— Истински дявол си. Нищо чудно, че пиратът се ожени за теб.
Една отклонила се совалка ги удари отзад, запращайки Солара напред, както беше завързана с коланите. Сърцето й заседна в гърлото и й се прииска да беше оставила Доран да пилотира. Той имаше много опит в това. А тя почти не умееше да каца, да не говорим за маневриране.
— Как да се отърва от него? — попита тя. Един поглед към навигационния екран й показа, че совалката все още я следва. — Движа се с пълна мощност.
— Можеш да се справиш, обещавам ти — сложи успокоително ръка на рамото й Доран. — Аз ще ти давам инструкции.
Тя си пое дълбоко въздух и издиша бавно.
— Когато ти кажа, се издигни колкото можеш и направи пълен кръг. Не гледай през прозореца, защото може да загубиш ориентация. Гледай екрана, разбра ли?
Солара кимна.
След няколко минути той извика:
— Сега!
Тя сграбчи волана с две ръце и го дръпна назад с всички сили, без да сваля очи от навигационния екран, докато направи едно пълно завъртане и совалката отново беше изправена. Щом застана в хоризонтално положение, тя видя пиратската совалка пред себе си.
— Сега бъди готова, защото той или ще направи същото, или ще направи хоризонтален кръг. Когато го направи, искам да използваш носа на совалката, за да удариш външното му крило — не силно, само едно приятелско почукване.
— Приятелско почукване?
Той кимна.
— Ако го направиш по-силно, и ние ще полетим надолу заедно с него.
Солара стисна зъби и се втренчи в кораба пред себе си, наблюдавайки за най-дребната промяна в траекторията му, нещо, което да издаде следващия му ход. Когато той зави надясно, тя беше готова. Ръцете й поеха контрола, сякаш действаха независимо от мозъка й. Тя зави рязко надясно и се наклони към совалката съвсем малко, само за да удари леко крилото й, след това даде рязко наляво, а неговият кораб полетя надолу, изгубил контрол.
Когато Солара направи втори кръг, пиратската совалка беше с тавана надолу върху пясъка.
Доран нададе радостен вик и разроши плитките й.
— Ти си истински талант!
Тя се разсмя, а пръстите й трепереха от притока на адреналин. Сълзи замъглиха очите й, но това бяха сълзи от щастие. Тялото й просто имаше нужда от отдушник. Доран изглежда разбра. Вместо да й каже да се успокои, той разтри шията й. След това най-после каза:
— Благодаря ти, че спаси хубавата ми кожа, Солара.
Сълзите й се превърнаха в смях.
След като се увериха, че никой друг не ги преследва, тя слезе в голямата, задимена долина и намери своето тайно скривалище.
— Нека позная — каза Доран. — Сега ще чакаме пътят да се разчисти.
Солара изключи тръстерите и потри ръце. Все още трепереше.
— Трябва да откачим батерията, докато сме тук. Дори и когато двигателят е изключен, пак ще излъчваме слабо електрическо пулсиране…
— Което може да бъде регистрирано от скенер — довърши той, кимайки с одобрителна усмивка. — В момента обожавам престъпния ти ум.
Тя извъртя очи, докато отваряше вратата.
— Внимавай. Отново започна да говориш като идиот.
— Това беше комплимент. — Доран свали капака и го задържа отворен, докато тя откачи батерията и кабелите за горивото. — Иска ми се да имах твоите инстинкти. Тук те са много по-полезни, отколкото бизнес курсовете, на които баща ми ме караше да ходя.
— А на мен ми се иска да имах твоето спокойствие, когато стане напрегнато — каза тя, избърсвайки маслото в панталоните си. — Едно решение не е полезно, ако идва с пет минути закъснение. — В момента, в който изрече тези думи, тя си спомни как някога бе нарекла Доран безполезен и се почувства виновна, осъзнавайки колко е сгрешила по отношение на него. Той имаше много умения, които просто бяха различни от нейните. И точно това ги правеше толкова добър екип. — Но като говорим за инстинкти — отбеляза тя, връщайки се към проблема в момента, — какво ще правим с Кейн? Нямам никакво доказателство, че той те е предал, просто усещане. Това няма да убеди екипажа.