— Да, ще бъде нашата дума срещу неговата — съгласи се Доран. — Трябва да намерим някакви улики срещу него. Дотогава не трябва да му показваме, че нещо не е наред, защото може да унищожи доказателствата.
— Ще проверя изходящите съобщения на кораба, веднага щом се върнем. Ако е изтрил нещо, ще разбера като рестартирам регистъра.
Доран издиша шумно и поклати глава по начин, който показваше, че не иска да говори повече за Кейн.
— Предполагам, че няма да можеш да се отървеш от мен още известно време.
— През целия път до далечните райони — отговори тя, без да си прави труда да скрие усмивката си. — Такъв ми е късметът.
Солара беше благодарна за допълнителното време с него. Далечните райони бяха след четири пръстена от настоящото им местоположение в туристическия кръг, което означаваше, че ще прекара още няколко седмици в компанията му. Тази мисъл постепенно затопли крайниците й и треперенето спря.
Беше невероятно колко бързо изчезна потискащата горещина на пустинята, изпита от тъмните каменни стени на пещерата, веднага щом се появиха първите сенки. Температурата падна стремително и Солара отново се разтрепери. Тя поне имаше яке, а Доран бе оставил своето на унищожения кораб заедно с торбата горивни чипове и всичко, което притежаваше.
Солара му каза да потърси пакет за аварийни ситуации в совалката, докато тя проверяваше дали навън има някакво раздвижване. Тя седна на входа на пещерата и се втренчи в нощното небе, очаквайки да види оранжевата светлина на тръстери. Но отгоре не светеше нищо, освен двете луни и една лента от звезди, извита в мъглявина. Но въпреки че всичко наоколо беше затихнало, инстинктите й на престъпник, които Доран толкова харесваше, й казваха да остане на мястото си още известно време.
— Намерих нещо — чу се гласът на Доран от вътрешната част на пукнатината, където светлината от звездите не достигаше и тя не виждаше какво държи.
Солара различи шумоленето на някаква материя.
— Одеало? — попита тя, без да смее да се надява.
— Нещо такова. — Той дойде при нея и й показа подобен на фолио плат с големината на хавлия за баня. — Надявам се, че нямаш нищо против да го ползваме заедно.
— Това нещо ще ни покрие ли и двамата?
— Има само един начин да разберем — отговори той и започна да оглежда пода. — Къде искаш да спиш?
През нея премина нов трепет, който нямаше нищо общо със студа. Когато бе решила да прекарат нощта тук, не й беше хрумнало, че двамата с Доран ще трябва да се сгушат заедно, за да се стоплят.
Когато тя не отговори, той попита:
— Ще останем тук до сутринта, нали?
Тя се прокашля и кимна, посочвайки мястото до нея.
— Ще останем тук, за да наблюдаваме за евентуална опасност.
Ако той чувстваше същото притеснение при мисълта да спи до нея, не го показваше. Доран разкопча колана си — само за да му е по-удобно, както се надяваше Солара, — след това легна на една страна с притиснат към стената на пещерата гръб, свил едната си ръка под главата като възглавница. В знак на покана, той протегна към нея другата си ръка.
Солара си каза, че това не е нищо особено. При аварийни ситуации хората непрекъснато се топлеха с телата си. Но въпреки всичките си насърчителни речи към себе си, тя се сви на едната си страна като едва-едва го докосваше. Доран поправи това като обви ръката си около кръста й и я придърпа назад, докато двамата застанаха като две лъжици в чекмедже.
Дъхът на Солара секна, а кожата й изтръпна от новото усещане. Всеки сантиметър от тялото му беше прилепен до нея и той беше толкова горещ, че се съмняваше, че изобщо ще им е нужно одеало. Сърцето му биеше в рамото й със силни, равномерни удари. Ако можеше да усети нейното, щеше да разбере, че то се опитва да изхвръкне от гърдите й.
Доран разгъна оскъдното одеало върху допрените им тела и след това пъхна ръка под него, като я плъзна точно под гърдите й и я притисна още по-близо.
— Така по-добре ли е?
Тя преглътна.
Така беше много по-добре… или по-зле, в зависимост от това дали всъщност искаше да си почине тази нощ. Всички атоми в тялото й се блъскаха един в друг в лудешки танц, така че сънят нямаше да дойде. Искаше й се докосването му да я оставяше така безразлична, както се преструваше, че е, и докато лежеше под вълшебството на хиляди проблясващи звезди, Солара се чудеше дали и Доран усеща същото привличане.
— Ако все още ти е студено, може да си свалим ризите и да опитаме кожа до кожа — промърмори Доран и горещият му дъх размърда косата й.
Цялото й тяло пламна, преди да разбере, че той се шегува. Тя го мушна леко с лакът в корема и каза: