— Мечтай си.
— Просто се опитвам да помогна.
— Истински джентълмен.
Той прокара леко палеца си в основата на гръдния й кош и това я накара да поеме въздух срамно високо.
— Видя ли? — каза той. — Поне за нещо ставам. — След това реши, че трябва да добави: — Казвали са ми, че тялото ми е като пещ.
И просто така магията се развали.
Защото тези думи й напомниха болезнено, че тя не е първото момиче, което Доран Сполдинг е прегръщал така, нито ще е последното. Дори и той да усещаше същото привличане, къде можеше да ги изведе това? Доран щеше да я забрави, веднага щом се върнеше към стария си живот на Земята и всичките принцеси с розови коси, които го чакаха. Двамата с него бяха замесени от различно тесто. Сега бяха приятели, но само защото обстоятелствата ги принуждаваха.
Солара не трябваше да забравя това.
— Заспивай — каза тя и започна да бута ръката му, докато той отпусна прегръдката си. Имаше нужда от топлина, не от успокояване. — Аз първа ще застана на пост.
— Добре.
Доран сякаш не забеляза промяната в настроението й. След като прехвърли леко ръка на хълбока й, той се настани удобно и издиша бавно и продължително. Минаха няколко минути и точно когато си мислеше, че вече е заспал, той каза:
— И още нещо.
— Какво?
— След като ще сме заедно още известно време, мисля, че трябва да преразгледаме основните правила.
Солара не беше очаквала това. Тя наклони глава към него.
— Това значи ли, че ще си получа обратно уреда за зашеметяване?
— Стига да не го използваш върху мен.
— Съгласна.
— И второ — продължи той, — никой няма да спи на пода на стаята. Това не подлежи на обсъждане. Аз няма да се върна там, а не мога повече да се чувствам виновен, че на мен ми е удобно, а на теб — не. На матрака има достатъчно място и аз няма да се държа непристойно, ако това те притеснява.
Солара се изсмя. Но вътре в себе си се бореше да потисне досадно настойчивото гъделичкане, което отново се появи в стомаха й.
— Знам къде да сложа коляно, ако се приближиш прекалено много.
Зад нея бедрата му се отдръпнаха малко.
— Значи нямаме проблем?
— Ако някой има проблем със споделянето на леглото, това няма да съм аз — каза тя. — Ти ще стоиш в твоята част, а аз в моята.
Звучеше много просто, но дори и докато произнасяше думите, тя осъзна, че се намества по-близо до него.
Солара се насили да затвори очи, надявайки се да не е излъгала.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Върнаха се на „Банши“ рано на следващата вечер и разказаха на екипажа всичко, което се беше случило. Солара представи срещата им с Пазителите на Реда като странно съвпадение, като през цялото време кипеше от гняв всеки път, когато погледът й попаднеше на Кейн. Разказването на историята я накара да осъзнае още по-добре в колко голяма опасност ги беше поставил и нямаше търпение да го разобличи като предател.
По време на вечерята тя седеше срещу него и се усмихваше мило, докато свиваше единия си юмрук в скута си.
— Чилито е невероятно — каза тя. — По някакъв различен начин ли го направи?
— Всъщност да — той се оживи и започна да обяснява как заменил една подправка с друга, но Солара не го слушаше. Вместо това го оглеждаше за признаци на вина — колеблив поглед, неспокойно въртене, разширяване на ноздрите. Той не издаваше нищо, което го правеше или роден актьор, или социопат. Вероятно второто. — Благодаря, че забеляза — добави той.
— За мен е удоволствие.
Внезапно шумолене привлече вниманието им към един шкаф и когато Кейн го отвори, видя Ейкорн, заровила глава в пакет леща, който беше разкъсала. Част от миниатюрните сухи зърна се разсипаха, изтраквайки на пода. Ейкорн изглежда разбра, че са я разкрили. Рунтавото й тяло изчезна напълно в пакета.
— По дяволите — изруга Кейн, вдигайки я внимателно. — Отиде утрешната вечеря.
Капитанът се протегна през масата и взе Ейкорн в ръката си.
— Вината си е твоя — каза той на Кейн, галейки животинчето по главата с палеца си. — Мястото на храната е в кутии, а не в пакети. Ровенето е в природата й.
Без да подозира за проблемите, които е създала, Ейкорн затвори и двете си очи и започна да мърка доволно. В следващия си живот Солара искаше да се върне като захарна мечка. Сигурно е хубаво да не се тревожиш за нищо.
— Твой ред е — каза капитанът. — Задай ни въпрос.
— И да е добър — добави Рени.
Солара сви устни, потупвайки ги с показалеца си, преструвайки се, че се замисля дълбоко, въпреки че всъщност бе избрала въпроса си преди часове.