— Добре, какво ще кажете за това? Какво предпочиташ — да разкажеш най-мрачната си тайна на цялата галактика, или да издадеш най-мрачната тайна на най-добрия си приятел на най-големия му враг? — Целта на въпроса беше да изпита Кейн, затова тя погледна първо към него. — Какъв е твоят отговор?
— Това е лесно — отговори той. — Първото.
— Тайните ти сигурно не са много мрачни — вдигна вежда със съмнение тя.
— Ще се изненадаш — каза Кейн и се загледа в лещата, разпиляна на пода. — Но бих направил всичко, за да защитя най-добрия си приятел. — Той хвърли един поглед към нея и повтори: — Всичко.
Солара се намръщи при отговора му. Не беше такъв, какъвто очакваше. Един по един останалите от екипажа даваха същия отговор, докато се нахраниха, натрупаха празните купи в мивката и приготвиха металните чаши за обичайното събиране след вечеря край камината.
Доран улови погледа й и кимна леко — сигнал, че ще занимава екипажа в дневната, докато тя претърси леглото на Кейн.
— Отивам до стаята си за минутка — каза тя на групата. — Започвайте без мен.
Тя се качи горе и мина през дневната, а след това продължи към отворената врата и изчака там за следващия сигнал на Доран. Спалните помещения на кораба бяха свързани с дневната с един къс коридор, така че всеки можеше да я види от далечния край на стаята. Затова остана на мястото си, докато чу Доран да предизвиква екипажа на игра на покер, а след това и шума от настаняването им по столовете, след което отиде на пръсти в стаята на Касия и Кейн.
В стаята се усещаха следи от аромата на цветя на Касия, толкова лек, че Солара не би забелязала, ако не знаеше за имплантите. Изпита чувство на вина за това, че рови в нещата й, но не достатъчно, че да не претърси всяко от вградените в стената чекмеджета.
Под една купчина ризи на Кейн тя откри малка кесия с двайсет горивни чипа, което беше заплатата на един работник на кораб за два месеца. Нищо необикновено. В чекмеджето с чорапите му тя откри най-различни обикновени вещи — по-стар модел таблет с пукнат екран, няколко снимки, всичките на Касия, различни сувенири, идентификационна карта на Соларната Лига с името КЕЙН АРИК.
Нямаше доказателства за получена награда, нито електронна кредитна сметка. Той не притежаваше дори и лазерен бръснач, което обясняваше защо непрекъснато използваше този на Касия. Надникна под долното легло, но не откри нищо друго освен прах, а ако в стаята имаше скрити панели, тя не можа да ги открие. Едва когато прокара пръсти под долния матрак, откри нещо интересно.
За втори път в живота си докосваше злато. Но в сравнение с тази огърлица, украшението на Димаркъс изглеждаше като имитация. На края на дебела и здрава верижка висеше амулет с размерите на длан с шлифован син камък в средата. Дори и в полутъмното помещение, камъкът улавяше светлината от лампата на изхода и разпръскваше призми по ръкава й. Тя се вгледа по-отблизо, любувайки се на сложния дизайн, който украсяваше колието с преплетен кръг от разцъфнали лози. Тази изработка показваше, че украшението не идва от поточна линия. Тя го обърна и видя, че другата страна е повредена от светлинни одрасквания, но не толкова дълбоки, че да скрият името, написано със самоуверен почерк.
Принцеса Касия Адълайд Роуз.
Солара изпусна огърлицата и се наложи да направи няколко сложни акробатични номера, за да не й позволи да падне на пода. Примигна няколко пъти и прочете текста още два пъти, в случай че очите й са я излъгали. Но не бяха. Касия беше с кралско потекло.
Но от коя планета? Десетки колонии можеха да се нарекат монархии или защото бяха управлявани като такива, или защото начело на демократична страна символично стоеше монарх. Лигата не се интересуваше как се управляват колониите, стига да спазваха законите на Слънчевите Територии да си плащат данъците. За да открие света, от който идваше Касия, щеше да е нужно време за проучване.
По-важният въпрос беше защо едно момиче ще замени живота сред кралски особи за кариерата на работничка на кораб, и то в компанията на бегълци, или защо Касия не се бе върнала към този живот, когато бе разбрала, че Дейва преследват този кораб. Там, откъдето идваше, сигурно се бе случило нещо ужасно, щом се чувстваше принудена да остане тук. И каква беше ролята на Кейн във всичко това? Той, изглежда, принадлежеше към същата раса, но съдейки по вещите му, беше човек с простички вкусове, а не кралска особа. Солара не откри в стаята му никаква следа от пари, платени като награда, а и започваше да мисли, че така или иначе парите нямаха значение за него.