Тя върна огърлицата на мястото й под матрака, дъвчейки вътрешната част на бузата си. Дали беше сгрешила за Кейн? Или може би той имаше друг мотив да иска Доран да се махне от кораба?
Естествено първата реакция на Доран при новината беше да злорадства.
— Знаех си, че е важна особа — каза той, изритвайки обувките си в долната част на леглото. Свали ризата си и я метна на рамо, а след това събу и панталоните си. — Изглежда, че съм бил прав.
Солара се завъртя бързо с гръб, но беше късно. Образът на Доран по бельо се беше запечатал в ума й. По някаква причина, когато се бе съгласила да делят леглото, тя си беше представяла, че ще спят напълно облечени.
— Както и да е. Но не знаеше, че е принцеса.
— Не точно, но това не ме учудва.
— Е, това, което ще ти кажа сега, ще те учуди — каза тя, взирайки се във вратата, но вместо нея виждаше мускулите на Доран. — Проверих изходящите съобщения и не открих нищо. Дори рестартирах системата. Никой не е изпращал съобщение от миналата седмица.
— Хм. Може би сме сгрешили за Кейн.
— Мислех си, че има една възможност, която пропуснахме. Пазителите на Реда може да са открили кораба ти чрез системата за проследяване. Това ще обясни защо се появиха точно в момента, в който включи навигатора.
— Но за да направят това, трябва да знаят точно кой кораб търсят. Баща ми не даде тази информация дори и на мен.
— Вероятно по време на разследването са взели документацията му.
— Предполагам, че може да е станало така — каза Доран, а после прошумоляха чаршафи и се чу скърцането на матрака. — Между другото, вече можеш да се обърнеш.
— Легни с лице към стената — каза тя.
— Защо?
— За да се полюбувам на тила ти — отговори саркастично Солара. — Ти как мислиш?
— О, хайде стига. Виждал съм те съблечена.
— Това беше, когато спеше на пода. Искаш ли пак да се върнем към същото положение?
Той измърмори няколко цветисти думи и се обърна на една страна. В момента, в който вече беше с гръб към нея, Солара избърса влажните си ръце в одеалото и издиша на пресекулки. Беше се страхувала от този момент още откакто напуснаха пещерата, където тя се беше събудила така притисната към Доран, че на практика лежеше върху него.
Той беше злорадствал и за това.
Преди да загаси светлината и да събуе панталоните си, тя отново провери резето. Когато се мушна между чаршафите, те бяха по-приятни от обикновено, вече събрали топлина от човека „пещ“, който лежеше на сантиметри от нея. Тя усети тялото му, което излъчваше енергия. Не много близо, но все пак на прекалено малко разстояние, за да й е спокойно.
— Дръпни се — прошепна Солара.
Матракът се разтърси при движението му.
— Още малко — каза тя.
— Ако се приближа още малко до стената, ще трябва да й купя вечеря — изсъска той.
Тя сграбчи възглавницата си и я мушна между тях.
— Ето, така е по-добре.
— Сигурна ли си, че нямаш нищо против това?
— Разбира се, че съм сигурна.
— Добре тогава — прошепна Доран и тя усети усмивката му. — Този път се опитай да не се качваш върху мен, когато заспя.
Лицето й пламна и тя го изрита по пищяла.
— Продължавай с шегите и ще се постарая да не се събудиш сутринта.
— Лека нощ, Солара — изрече напевно той.
— Приятни сънища — отговори тя. — Далече в другия край.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Доран не спеше с момичета, не и ако имаше избор.
Години на опити и грешки го бяха научили, че отношенията с момичета са като химията. Не беше безопасно да се смесват някои елементи — като оставането през цялата нощ и случайните връзки например. Сложи тези двете заедно и очаквай забавлението да се превърне в чувства, точно преди всичко да гръмне пред лицето ти.
Но дори и той можеше да свикне с това.
Всяка сутрин през последните две седмици се беше събуждал с гледката на голата ръка на Солара, прехвърлена през гърдите му, докато дъхът й галеше кожата му. Нямаше значение колко се отдалечаваше към стената. Тя неизменно изритваше завивките и се приближаваше към него, облечена само с тениска и чифт памучни шорти, които изглеждаха удивително привлекателно на нея. Когато настъпваше сутринта, тя се събуждаше, примигвайки, и се намръщваше срещу него, сякаш той я бе прегърнал, а не обратното. Тогава Доран се усмихваше, посочваше празното място на матрака зад гърба й и се шегуваше: Какво има? Пак ли се събуди на погрешната страна на леглото? Което винаги я караше да се изчервява.
Общо взето, това беше един чудесен начин да започне деня.