Особено му харесваше да я гъделичка с плитката й, за да я събуди. Това винаги му спечелваше удар по гърдите, но си струваше. И понеже днес беше специален случай, тя можеше и да не го накаже.
Мърдайки колкото можеше по-внимателно, той се пресегна зад възглавницата, за да вземе края на плитката й, след това я прокара по средата на лицето й, сдържайки смеха си, когато носът й се сбърчи като на зайче. Тя изпъшка и потри с юмрук мястото, преди да се събуди и да замахне да го удари.
Той хвана ръката й във въздуха и каза:
— Помниш ли какъв ден е днес?
Тя ахна и веднага се усмихна, показвайки белите си зъби.
— Слизаме от кораба!
— Точно така — отговори той, решавайки, че е безопасно да я пусне. — Дори и ти не може да си сърдита.
Хвърляйки му обикновения си гневен поглед, тя се премести в своята част на леглото и потри очите си.
— Освен ако не се наложи да се върнем рано като на Песирус. Тогава целият екипаж да не ми се мярка пред очите.
— Ей, аз направих каквото трябва. Никой не ме търси тук.
Предишната седмица Доран бе изпратил няколко стратегически съобщения да приятелите си у дома, в които им казваше — след като се бяха заклели да пазят това в тайна, разбира се, — че се връща на Земята, за да се скрие в къщата на баща си край езерото. Беше решил, че поне един от тях ще го издаде, и, разбира се, беше станало точно така. Сега Пазителите на Реда го търсеха на грешното място в галактиката, като се надяваше същото да прави и Димаркъс. Капитан Роси бе измислил свой трик, използвайки фалшиво име, за да прибере една доставка от планета, наречена Каргил. И понеже Дейва нямаше как да ги проследят до това селище, беше дал на екипажа един ден свобода. Повече от всичко Доран имаше нужда от нещо, което временно да разсее тревогите му. Чакаше този ден с нетърпение.
— Тогава защо още сме в леглото? — попита Солара.
— Говори за себе си.
Доран бутна шеговито лицето й във възглавницата и се изсули от матрака. Последва надбягване, в което той я изпревари до банята, а след това и до стаята им, за да се облече. За момент бяха почти равни, но той излезе начело и стигна в трапезарията съвсем малко преди нея.
Трополенето на краката им привлече вниманието на Кейн. Той се извърна от димящия казан с каша на печката и се ухили към тях.
— Толкова сте нетърпеливи за закуската ми, а? Знаех си, че съм добър.
Доран отвърна на усмивката му, без да се налага да се преструва. Не беше открил никаква информация, която да уличава Кейн, затова си мислеше, че Пазителите на Реда може би наистина бяха използвали проследяващата система, за да го открият. Беше му приятно да се отърси от яда си — или поне да го насочи към правилните хора.
Касия и Рени, който седеше до нея с чаша кафе и хранеше Ейкорн, си размениха многозначителни погледи.
— Много си добър, да — каза тя. — Най-вече в… — Касия замълча, защото в този момент капитанът докуцука в стаята, а след това завърши със скована усмивка: — … готвенето. Как правиш кашата толкова вкусна?
— С една допълнителна лъжица любов, разбира се — изрече през стиснати зъби Кейн.
Капитан Роси се засмя и седна на отсрещната пейка. Той огледа корабните работници, разтривайки болното си коляно.
— Може да спрете да се преструвате. Няма да ви лиша от отпуската заради това, че се карате.
И двамата въздъхнаха с облекчение, явно изтощени от десетте секунди, в които бяха добри един към друг. Но когато се спогледаха, усмивките им станаха истински. Обещанието за свеж въздух и широки, открити пространства сякаш висеше във въздуха като второ слънце, повдигайки настроението на всички. Тази сутрин дори и капитанът имаше допълнителна енергия в походката си… или по-скоро в куцукането си.
— Напоследък сме под голямо напрежение — продължи той. — Така че искам да изпуснете малко пара. — Вдигна топчестата си ръка и поясни: — Тихо — като тази, която се издига от вряща тенджера, а не като тази, която излиза с писък от чайника. Внимавайте и не привличайте прекалено много внимание. Това значи да не ви арестуват и да не минавате голи през двора на градската църква. Разбрахте ли?
Рени се засмя зад чашата си, а двамата работници станаха червени като малини. Кимнаха, втренчили погледи в скутовете си.
— Не е моя работа как харчите заплатите си — продължи Роси. — Но помнете, че в момента се опитваме да не привличаме внимание, а това значи по-малко работа.
— Не се тревожи, кап’тане — каза Кейн. — Взимам само два чипа със себе си.
— Умно решение — каза му капитанът. — Вече не сме в туристическия пръстен, така че внимавай за портмонето си и не носи със себе си нищо, което не искаш да бъде откраднато. Ще се срещнем тук на зазоряване.