Човекът я изгледа гневно с поглед, който би стопил и стомана.
— Ти в кражба ли ме обвиняваш?
— Всички знаят, че тия игри са измама — сви рамене тя.
— Измама? — обади се един нов глас зад нея.
Когато Доран се обърна, погледът му попадна върху най-яката жена, която някога беше виждал — не толкова непривлекателна, колкото смъртоносна. Осъзна, че се отдръпва назад. Висока около метър и осемдесет и около трийсетгодишна, тя имаше поразително лице с аристократични скули и ледена усмивка, която би накарала всеки благоразумен мъж да се затича с всички сили в обратната посока.
— Аз предлагам най-добрите забавления на тази система — каза жената. — Всеки, който твърди обратното, засяга моето препитание и препитанието на хората ми. — Горната й устна се повдигна, откривайки толкова остър зъб, че сигурно го бе изпилила. — Знаеш ли какво е наказанието за клевета, момиченце? Може да накарам да ти отрежат езика заради това.
Солара пристъпи напред с пламък в очите, но Доран я бутна зад себе си и каза:
— Тя не искаше да каже нищо лошо.
Студените очи на жената се свиха и станаха като цепки.
— Това момиче обвини моя служител, че фалшифицира играта. Сега ти твърдиш, че не е имала предвид това?
— Точно така — потвърди Доран.
— Значи руши репутации за забавление? Не виждам как това е по-добро.
— Не искаме проблеми. Нека просто…
— Това, което искате вие, няма значение — прекъсна го тя. — Вече създадохте проблем. Остава да видим само как ще платите за това.
Доран обмисляше дали да грабне Солара за ръката и да побегне, когато Кейн метна небрежно лазерната пушка на рамо и се приближи към жената.
— Ще трябва да простите на братовчедка ми — каза той с глас, от който капеше мед. Почука челото си с пръст и се усмихна с онази своя очарователна усмивка. — Остана малко докосната от бога, както казваше мама. Изобщо не е същата след черната треска през… — Той замълча, наклонил удивено глава към жената.
— Какво зяпаш? — попита тя.
— Съжалявам — отговори Кейн. — Просто… има едно място в Лурон — света, от който идвам, където реката се среща с морето в един плитък залив от чисто бял пясък. Има един момент, когато слънчевите лъчи попадат върху него и водата става невероятно синя. Тогава е толкова красиво, че човек едва може да го понесе. — Той протегна ръка към лицето й, след това се отдръпна. — Не бях си представял, че отново ще видя този цвят, докато не погледнах в очите ти.
Докато Доран потискаше желанието си да повърне, жената вдигна ръка към гърдите си и се изчерви — наистина се изчерви, — а от устните й се отрони тиха въздишка.
Наистина ли се хващаше на тези глупости?
— Зашеметяваща си — прошепна Кейн. — Надявам се да нямаш нищо против, че го казвам.
Жената махна пренебрежително с ръка.
— Може и да ми удариш плесница за това — промърмори Кейн, — но не мога да не ти кажа… — Той прилепи устни до ухото й и каза нещо, което я накара да се разсмее по-силно от първокурсник на пижамено парти.
Доран прие това като знак да си тръгне.
Той направи една крачка, след това още една, като дърпаше Солара след себе си. Когато стигнаха на безопасно разстояние, той махна на Касия и тримата бързо се отправиха към другия край на панаира.
— Е, толкова за непривличането на внимание — каза Солара на пакета с ядките.
— Не се тревожи — успокои я Касия. — Кейн може да съблазни и птица да му даде крилете си. Това е единственият му полезен талант.
— Често ли го прави? — попита Солара.
Касия се засмя и си взе шепа ядки.
— Измъква се от неприятности с чара си от времето, когато бяхме деца.
Това привлече вниманието на Доран.
— Израснали сте заедно?
— Да, но не на Лурон. Излъга за това.
— А къде тогава?
Промяната в изражението й му каза, че тя ще избегне въпроса, както и стана.
— Една малка колония в друг сектор — махна с ръка тя. — Сигурно не си и чувал за нея.
Притеснен, че тя може да замълчи напълно, Доран реши да не настоява за името на планетата. Вместо това попита:
— Как се озовахте на „Банши“?
Забеляза, че Касия започва да разтрива шията си, но тя свали ръката си веднага, щом видя, че я гледа. След това наведе поглед към земята.
— Нещата са сложни у дома. Някога, когато всичко се успокои, ще се върнем.
Обичайно острият й тон беше изпълнен с толкова тъга, че Доран не можа да се накара да задава повече въпроси. Очевидно нещо ужасно я беше накарало да напусне дома си, а да измъкне информация от нея му се струваше като да рита кученце.