Тръгнаха мълчаливо назад към площада, за да разгледат сергиите. Когато Кейн ги настигна, настроението на Касия се подобри.
— Е, намери ли си нова приятелка? — попита тя със закачлива усмивка.
Кейн сбърчи нос и се спря, за да се изплюе на улицата.
— Да, такава, която дъвче хашиш. Целуна ме и сега изобщо няма да се отърва от този вкус.
— Ето — каза Солара и му подаде пакета с ядките. — Това може да ти помогне.
Касия грабна торбичката и изви подигравателно вежда към Кейн.
— Като знам с какви момичета се занимаваш, това сигурно е напредък.
— Ти май прекалено много се интересуваш от любовния ми живот — обърна се към нея Кейн и взе ядките. — Ако не те познавах по-добре, щях да си помисля, че ревнуваш.
Касия си пое въздух достатъчно шумно, за да разберат всички, че Кейн я е засегнал.
— Не и в най-необузданите ти фантазии!
Кейн се наведе, докато очите им се срещнаха.
— Не всичките ми фантазии са необуздани. Ще ти разкажа за тях, ако ми помолиш мило.
Устните на момичето се разтвориха и тогава Кейн се усмихна — не мазната усмивка, която използваше като оръжие, а едва забележима извивка на устните и топлина, танцуваща в очите му. Доран никога по-рано не беше виждал тази усмивка, така че предположи, че е истинска.
И я беше отправил към Касия.
И в този момент той разбра. Кейн беше влюбен в момиче, което стоеше хиляди пъти над него на социалната стълбица. Не беше ясно дали и Касия изпитва същите силни чувства, но дори и да беше така, тя сигурно нямаше да си позволи да стигне до сериозна връзка с него. Не и ако смяташе да се върне у дома. Доран почти изпита съжаление към младежа. Напрежението в стаята им сигурно беше достатъчно силно, за да изстреля ракета. Нищо чудно, че непрекъснато се караха. Начинът, по който го погледна Солара, му показа, че и тя е забелязала.
Касия се обърна и насочи вниманието си към изложените бижута. Кейн едва успя да избегне удара на растите й, когато тя се протегна и сграбчи ръката му.
— Кейн — прошепна тя с втренчени в масата очи.
— Какво става? — попита той.
Тримата се събраха около масата, наблюдавайки Касия, която вдигна една огърлица от сергията. Беше простичък дизайн, само една черна каишка със синя висулка с мраморни шарки, обкована в потъмняло сребро. Доран не разбираше за какво е целият този шум.
Продавачът, сбръчкан мъж с туфи посивяла коса по гърдите, която се подаваше изпод яката му, посегна към огърлицата.
— Това е молитвен камък от Етурия, който се използва за…
— Знам какво е — сопна се Касия. — Колко струва?
Той й направи знак да се приближи и прошепна нещо в ухото й.
— Какво? — извика тя, отдръпвайки се. — Да не си луд? Това е заплатата ми за един месец.
Продавачът сви рамене, показвайки, че не го е грижа.
— Това е просто въпрос на търсене и предлагане. Никой не може да изнася нищо от Етурия от началото на войната.
Ръката на Касия се отпусна отстрани на тялото й.
— Каква война? — попита тя с едва доловим шепот. — Кога е започнала? Кои кралства се бият?
— Дори и да знаех, това нямаше да промени цената — сви още веднъж рамене той.
Касия сякаш беше спряла да диша. Кейн взе огърлицата от нея и я върна на масата, след това я прегърна през раменете и я отведе от другата страна на улицата.
Солара докосна лакътя на Доран и се повдигна на пръсти, за да стигне ухото му.
— Мисля, че е ясно откъде са — прошепна тя. — Какво знаеш за Етурия?
— Нищо — отговори Доран. В Слънчевите територии имаше повече от сто планети и поне още десетина в далечните райони. Той беше изучавал само тези, които имаха значение за компанията им. — Касия беше права. Никога не съм чувал за нея.
Той се взря над тълпата и видя Касия, заровила лице на гърдите на Кейн. По улицата се появиха още пазаруващи и когато Доран загуби двойката от погледа си, той се обърна към продавача и го попита за повече информация за Етурия.
— Това е една малка колония — каза човекът. — На най-красивата планета, която никога няма да видиш.
— Никога няма да видя? — попита Солара.
— Посетители и емигранти не се допускат зад атмосферния щит — той посочи стоките, подредени на масата. — Затова тези са толкова ценни.
— А войната? — попита Доран. — Знаеш ли защо се бият?
Мъжът се намръщи, вероятно усещайки, че няма да продаде нищо.
— Както вече казах на приятелката ти, не знам нищо. А дори и да знаех…
— Това нямаше да промени цената — довърши Доран. Той благодари на мъжа и се върна на улицата заедно със Солара. — И сега какво? — попита той. — Може да разпитаме останалите продавачи. Някой може да знае нещо повече.