— Може да го направим. Или може да се радваме на отпуската си — посочи към небето и добави: — Това там е истинско слънце, а не лампа, която свети, за да не полудеем по време на пътуването. Истинска звезда, която грее над твърда земя.
— И имаме само до сутринта, за да й се наслаждаваме — съгласи се Доран. — Разбрах.
— Хайде. — Тя го хвана под ръка и го насочи в другата посока, където в двора на училището беше издигнат огромен лабиринт с плодовете на жътвата. — Да се изгубим сред царевицата.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Доран остави ръката си мушната под ръката на Солара през цялото време, докато се скитаха из лабиринта. Нито един от двамата не бързаше. Разхождаха се безцелно из редовете от кафяви стъбла, докато деца се втурваха покрай тях към изхода. Не разговаряха, но се чувстваха добре така. Прохладният ветрец, топлите слънчеви лъчи и музиката на смеха около тях се сливаха в опияняващ коктейл и те продължиха да пият от него, докато случайно не откриха изхода на лабиринта.
Стомасите им вече бяха започнали да се бунтуват, затова намериха сергия с храна и купиха печена на огън царевица, месо на шиш, сайдер и достатъчно от традиционния за празника сладкиш, за да изпаднат в диабетна кома. Отнесоха храната до едно равно парче земя, обрасло с трева, и започнаха да се тъпчат, докато накрая се проснаха на слънцето като подути моржове.
— Може би ще умра — изпъшка Солара, разтривайки корема си. — Но ще си отида с усмивка.
Доран отпусна колана си с една дупка и полегна с ръка под главата си.
— Направи ми услуга и умри утре. Така ще имам партньорка за традиционните танци тази вечер.
— Предполагам, че с лице като твоето никога не ти се е налагало да убеждаваш момичетата с мили думи — изсмя се сухо Солара.
— Не забравяй, че говоря като идиот.
— Ами, опитай още веднъж на английски.
Доран легна на една страна, взе ръката й и я притисна до гърдите си.
— Солара — изрече напевно той. — Ще ми окажеш ли честта да ме придружиш на танците тази вечер? Не мога да обещая, че няма да те настъпвам, но се кълна, че няма да те оставя да загубиш съзнание гола в двора на църквата. — Той намигна. — Ако, разбира се, сама не го поискаш. В такъв случай можеш да разчиташ, че ще се погрижа това да се случи.
Тя се опита да го погледне намръщено, но устните й потрепнаха в усмивка.
— Добре, че те харесвам, иначе щеше да танцуваш сам тази вечер.
При тези думи в стомаха му се случиха някакви странни неща.
— Харесваш ме? — попита той, преплитайки пръстите им заедно. — Колко?
— Не достатъчно за голи лудории в двора на църквата.
— Много жалко.
Тя погледна преплетените им ръце и замълча за момент.
— Ей, мислиш ли, че някога ще ми дойдеш на гости? — попита Солара. — Когато отида да живея на Вега?
— Да ти дойда на гости? Ако не успея да отхвърля тези обвинения, ще стана постоянен обитател на дивана ти.
— Наистина. Говоря сериозно.
Доран не го каза, но се шегуваше само наполовина. Имаше нова теория за причината, поради която баща му го беше изпратил в далечните райони, и ако беше прав, и двамата никога нямаше да са свободни — поне не и в Слънчевите Територии. Щеше да му се наложи да започне отново в далечните райони. Ако някой изобщо наемеше осемнайсетгодишен стажант по бизнес без полезни търговски умения.
— Чакай. — Солара прокара палеца си по кокалчетата му. — Не вярваш истински в това, нали?
— Не знам — отговори той. — Мисля, че разбрах какво е Инфиниум.
— Какво общо има това със спането на дивана ми?
— Помниш ли, че ти казвах за задачата ми да събирам нови елементи?
— Да — отговори Солара. — За разработване на продукти.
— Понякога намираме такива, които са прекалено нестабилни за гориво, но идеални за взривяване на неща. Когато това се случи, баща ми унищожава пробата и изтрива цялата информация от архивите ни. Казва, че не иска да е отговорен за създаването на следващото оръжие за масово унищожение.
— И мислиш, че точно това е Инфиниум?
— Мисля, че е така — отговори Доран. Мисля, че баща ми е открил нещо опасно и Слънчевата лига са сложили ръка върху него. Затова е изпратил хората си да го откраднат по време на транспортиране, а мен — в далечните райони. Може би иска да унищожа каквото е останало от Инфиниума, преди от Лигата да го намерят.
— Държавна конспирация? — попита Солара. — Малко невероятно звучи, нали?
— Имаш ли по-добра идея?
— Всъщност имам. — Тя се обърна настрани, за да е с лице към него. — Да спрем да говорим за Инфиниум и да се наслаждаваме на отпуската си.