Доран се бе надявал точно на това. Той придърпа Солара по-близо, отколкото може би трябваше, и когато тя не възрази, той елиминира останалото между двамата разстояние. Тя сключи китките си зад главата му и облегна брадичка на гърдите му, усмихвайки се към него, докато се полюшваха бавно. Бузите й се бяха зачервили, а очите й блестяха от усилието. В този момент той се запита как може някога да е мислил, че не е невероятна.
Солара погледна към долепените им тела и каза:
— Монахините биха казали, че не оставяме достатъчно място за Светия Дух.
На Доран му трябваше секунда, за да си върне дъха, защото тя му го бе отнела.
— Няма проблем. Светият Дух няма място тук. Само ще се пречка.
Колкото по-дълго стояха притиснати един към друг на дансинга, толкова повече олекваха краката на Доран. Всичко започна с пръстите му като някаква тръпчива топлина, която се разля по вените му, докато го обзе чувството на еуфория, по-силно от искренето на което и да е шампанско, което някога бе опитвал. И странно, но музиката започна да звучи по-добре. Вибрациите доставяха толкова много удоволствие на слуха му, че той допря челото си до челото на Солара и въздъхна.
— Ей — каза тя. — В секундите, откакто за последен път бе погледнал в очите й, зениците й се бяха разширили и бяха прогонили кехлибара. — Имаш ли чувството, че сякаш… си пиян, но всъщност не си? Сякаш кожата ти се опитва да отлети?
По някаква причина това се стори много весело на Доран. Той започна да се смее и не можеше да спре.
— Мисля, че знам каква е била всъщност тази гъба — изрече той през кикотенето.
— От магическите?
— Ъхъ. — Щом се чувстваше така отнесен сега, имаше късмет, че не беше изял цялото парче. Тревожеше се, че ще се чувства зле на сутринта, но след това го заля приятна топлина и по тялото му премина тръпка на наслада.
— Целият блестиш — втренчи се в него Солара с широка усмивка.
Той забеляза, че и тя блести. Кожата й просветваше, сякаш е потопила лицето си в диамантен прах. Той обхвана с ръце брадичката й и просто се втренчи в нея, толкова развълнуван от момичето, което също се беше вгледало в него, че изпитваше болка, когато дишаше.
— А ти си красива — каза той. Погледът му се спря на белега й, последван от внезапното желание да опита вкуса му.
— Не съм краси…
Преди да успее да довърши, той повдигна лицето й и я близна по шията. Кожата й беше солена, с някакъв сладък привкус, толкова перфектна, че го направи отново и отново, докато тя отпусна глава назад. Доран искаше още, затова се премести отстрани на шията й и направи пътечка от страстни целувки от ухото до гърлото й, както си бяха в средата на залата, без да го е грижа кой може да го види.
Когато Солара се отдръпна от него, клепките й бяха натежали.
— Тук не е ли горещо?
— Господи, наистина — отговори той. — Толкова е горещо.
— Трябва да излезем малко на въздух.
— На въздух, да. Добра идея, да излезем.
Двамата изтичаха навън и след десетина секунди Солара лежеше по гръб в хладната трева зад хамбара, краката й бяха плътно обвити около хълбоците му, а той лежеше върху нея и покриваше с целувки другата страна на шията й.
Сърцето му всеки момент щеше да се пръсне и не можеше да си поеме дъх, но нищо нямаше значение, освен кожата й. Когато стигна до рамото й, Доран дръпна яката настрани, за да открие нецелувано място, и прокара зъбите си по плътта й. Наркотикът по някакъв начин бе събрал половината му нервни окончания на върха на езика му, а другата половина в ушите му, защото всичко от кръста надолу беше станало безчувствено, а тихите й стонове и въздишките й вибрираха в тъпанчетата му с прилив на наслада, която го караше да вижда звезди.
— Доран — прошепна тя.
Той вдигна очи и погледна към устните й и тогава осъзна, че все още не я е целунал — нещо, за което си бе фантазирал от седмици. Но когато приближи устни към нейните, не почувства нищо. Нямаше докосване на кожа, допир на езиците им, вълнението от досега. Приглушеното усещане му приличаше на посещение при зъболекаря.
Тя сигурно също почувства невидимата бариера, защото обърна задъхано глава настрани.
— Не се получава. Не те чувствам.
— Нито пък аз. — Той премести тежестта си върху единия си лакът. — Устните ми са безчувствени. Кожата ми е безчувствена. Всичко е безчувствено.