— Добре ли си? — попита Солара. — Тази вечер си много мълчалив.
Той й се усмихна с празна усмивка — само с устните, без да достига до очите.
— Просто мисля.
— Стори ми се, че помирисвам пушек — пошегува се тя. Когато той не отговори, Солара се обърна и повдигна с показалец брадичката му. — Какво има?
Той се загледа в нея известно време, после отговори:
— Мисля, че открих своята цел в живота.
Лекомислието на този отговор я накара да се изсмее сухо.
— Това ли било? Опитай се да не се вълнуваш толкова. Може да разтегнеш някой мускул.
— Няма за какво да се вълнувам. Поне все още не. Да откриеш своята цел и да я осъществиш са две различни неща.
Тя разбра думите му и сведе поглед към пода. До този ден и тя си беше мислила, че има цел. Сега не беше сигурна.
— Мога да променя нещата тук — каза Доран. — Просто като сложа край на измамите с цената. Помисли си какво ще означава по-евтиното гориво за далечните райони — по-високи добиви, по-добри технологии, свободата да се пътува по света. Това напълно ще промени играта.
Тя вдигна поглед към него и забеляза в очите му вълнение, каквото не бе виждала досега. Явно доста беше мислил по въпроса. Но усмивката му беше тъжна, когато добави:
— Бих могъл да помогна на хората.
— Какъв е проблемът?
— Не мога да направя нищо, ако Пазителите на Реда не се откажат от обвиненията — отговори той. — А дори и бордът на Сполдинг да ме възстанови на длъжност, може би ще минат месеци, преди да видим някакви промени в далечните райони. — Той се наведе напред и я погледна настойчиво. — Това място е опасно. Много ужасни неща ще се случат преди това. Много може да се случи на теб.
Тя беше успяла за момент да забрави за Вега и при това напомняне по гърба й пропълзяха иглички на безпокойство.
— Не се тревожи за мен. Ще се оправя.
— Не, няма да се оправиш — отговори той. — Нито пък аз — не и ако поискаш да те оставя тук.
— Не ми дължиш нищо — поклати глава Солара.
— Всъщност не е така. Но мотивите ми не са толкова чисти.
— Какво означава това?
— Означава, че ако успея да ги накарам да свалят обвиненията, искам да дойдеш на Земята и да останеш с мен. Завинаги.
— Да остана с теб? — За част от секундата сърцето й запя. Но след това си спомни причината, заради която бе напуснала Земята. — И какво да правя като остана с теб?
— Каквото поискаш.
— Да не си забравил за обвиненията в измама?
— Сметката, която използва, беше моята. Ще кажа на разследващите, че си имала разрешение от мен да купиш каквото пожелаеш.
— Но аз мога да върша само едно нещо — каза Солара. — Когато заминах нямаше достатъчно работа за механици, а оттогава нищо не се е променило.
— Ще се погрижа да те вземат на работа в Сполдинг. Винаги имаме нужда от механици. А ако искаш ще те обуча за друга кариера, може би продуктово развитие. Тогава ще можем да пътуваме заедно, както сега.
— И как ще изглежда това? — Тя погледна татуираните си кокалчета и си представи какво биха написали клюкарските списания: НАСЛЕДНИКЪТ НА СПОЛДИНГ ЖИВЕЕ С ПОСЛЕДНАТА СИ ПРИЯТЕЛКА БЕДНЯЧКА. — Осъдена престъпница да работи заедно с бъдещия президент на компанията? — Тя поклати глава. — Чуваш ли се изобщо какво говориш?
— Ще наема фалшификатор на плът да изтрие татуировките.
— Но аз пак няма да съм подходяща. Не съм изискана или красива като твоята…
— Престани да повтаряш това — прекъсна я Доран. — Ти си красива.
— Ти престани да повтаряш това — изстреля обратно тя. — Защото знам, че не го мислиш!
Сините му очи светнаха и той направи крачка към нея, стопявайки разстоянието между тях.
— Не ми казвай какво мисля — изрече грубо той. — Когато вляза в някоя стая, ти си единствената, която виждам. Мозъкът ми вече няма избор, защото вътре в теб има нещо толкова рядко, че то свети и затъмнява всички останали момичета. Ти имаш от онази красота, която не може да се постигне изкуствено — такава, която идва от тук, отвътре. — Той потупа с пръст гърдите си. — Преди да те срещна, не знаех какво е истинска красота, но вече разбирам. Така че вярвай ми, когато казвам, че си най-красивото момиче в моя свят.
Сълзи пареха очите на Солара. Тя се опита да примигне, за да вижда Доран по-ясно, но вътре в нея се надигна нещо горещо и болезнено и лицето й се обля в сълзи.