— Обичам да се събуждам в чаршафи, които миришат на теб — каза той, този път по-меко. — Обичам и малката бръчица, която се появява между очите ти винаги, когато ме поглеждаш. Когато си помисля да се откажа от това, не мога да дишам. — Той взе лицето й в своите топли, мазолести ръце. — Днес, когато си представих какво би било, ако те оставя, разбрах, че не мога да го направя. И не мисли, че постъпвам благородно.
— Доран — прошепна тя с бледа усмивка. — Никога не бих те обвинила, че постъпваш благородно.
— Значи ме познаваш. — Той й се усмихна в отговор и погали бузата й с палеца си. — Причините ми са съвсем егоистични — имам нужда от теб. Където си ти, там искам да съм и аз.
Солара поклати глава, а по лицето й се стичаха сълзи. Искаше да му вярва, но дълбоко в себе си се притесняваше, че се е привързал към нея само защото живееха в изолация. Когато се появяха други възможности, можеше да промени решението си.
— Така мислиш сега — отговори тя, отдръпвайки се. — Но то не значи, че това е реалността. Преживяхме много заедно. Нормално е да изпитваш тези чувства, когато наоколо няма никой друг.
— Значи мислиш, че съм се влюбил в теб заради липса на друга възможност?
Солара кимна.
— Знаеш ли — изрече Доран и в очите му проблесна весело пламъче. — Никога не съм казвал на момиче, че го обичам. За мен това е някак важно, а ти разваляш момента.
Това я накара да се засмее неблагоприлично високо. Избърса очите си с ръкав и повтори онова, което Доран беше казал преди седмици.
— Нищо чудно. Аз съм си такава глупачка.
Той се приближи, обхващайки отново лицето й.
— Значи си подхождаме идеално, нали така?
Преди да успее дори да си поеме въздух, за да му отговори, Доран докосна устните й с целувка, която изтри всичко от ума й, с изключение на наелектризиращото вълнение от устните му върху нейните. При най-лекия досег всичко вътре в нея подскочи, а когато се повдигна на пръсти, за да го целуне по-добре, кръвта й закипя. В този момент реши, че целувката им зад хамбара в Каргил не се броеше. Защото тогава изобщо не се беше почувствала така — сякаш кожата й гори и всеки момент ще избухне като фойерверки.
Това беше тяхната първа целувка.
И ако мислеше, че е главозамайваща, тя беше нищо в сравнение с усещането от втората им целувка. Нервните й окончания пламнаха и малкото контрол, който беше запазила, се пръсна на парчета. Тя обви ръце около шията му, докато той плъзгаше ръката си под ризата й и в следващия момент двамата се препъваха към леглото и падаха настрани върху него, вплетени на топка.
Когато Доран спря, за да си поеме въздух, я погледна изпод натежали клепачи и погледът му проблясваше като син пламък. Тя видя огромното вълнение по лицето му и го усети в отчаяното стискане на пръстите му. И в този момент най-после му повярва. Доран й беше дал сърцето си. Когато осъзна това, нещо в нейното сърце потрепна и започна да расте, разпростирайки се навън, докато в гърдите й не остана място за нищо друго.
— Отговорът ми е „да“ — прошепна тя.
Доран се търкулна върху нея и сплете ръцете им високо над главата й, взирайки се в лицето й с толкова много благодарност, че гърлото й се сви.
— Ще се върнеш у дома с мен, когато всичко това приключи?
Тя кимна във възглавницата, поемайки аромата, оставен от сапуна и телата на двамата. Беше нещо само тяхно и по-сладко от който и да е парфюмен имплант, създаден някога.
— Ще отида където и да е с теб.
Тя сключи краката си около кръста му и през нея премина трепет от пъпа чак до пръстите на краката й. Скоро хълбоците им започнаха да се движат, а дишането им стана накъсано. Той прошепна още веднъж, че я обича, и се наведе към устните й за целувка.
След това вече не говориха.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
— Ще ми подадеш ли хидравличния ключ? — попита Солара, пъхнала глава във филтрационната система на банята, докато задните й части се въртяха във въздуха и навяваха на Доран мисли, различни от тези за поправки. Тя сигурно знаеше, че той не внимава, затова поясни: — Онзи със синята дръжка.
— Ъхъ — отговори той, продължавайки да гледа втренчено.
— Доран!
Той откъсна поглед и й подаде синия ключ, след това се наведе напред и погледна през рамото й, за да види дали привършва. Бъркотията от тръби под пода приличаше на извадени черва, така че отговорът вероятно беше „не“.
Той клюмна.
Докато чакаха геомагнитната буря да премине, Солара бе решила да направи пълен преглед на „Банши“ — мил жест, но на Доран му беше омръзнало да я дели с кораба. Той непрекъснато фантазираше как ще я отведе на някое тропическо място, където ще са само двамата. В тези фантазии животът се беше върнал към нормалното и той имаше пълен достъп до играчките на Сполдинг.