Докато търсеше информацията, в стомаха му започна да се събира лошо предчувствие. То му напомняше на онзи път, когато бе проследил първата си приятелка и я бе открил с друг. Като се връщаше назад сега, всъщност не бе имал нужда от доказателства. Дълбоко в душата си бе усещал, че нещо не е наред, и оттогава се бе научил да се доверява на инстинктите си. А в този момент те му казваха, че ще намери честотата на полицията в системата на кораба.
И точно така стана.
До Пазителите на Реда беше изпратено едно кратко съобщение преди седмици, на сутринта, когато бе тръгнал със совалката към Обсидиан. Прочете информацията два пъти и провери датата три пъти, докато накрая не можеше да го отрече.
Кейн го беше предал.
Доран не беше подготвен за удара, който дойде в този момент. В гърдите му се надигна болка — от онзи вид, който само приятел може да ти причини. Но страданието не продължи дълго. След болката дойде толкова силен гняв, че не можеше да мисли за нищо друго и направо побесня. Имаше достатъчно разум само за да се измъкне изпод конзолата, а след това всяка логика изхвръкна порез прозореца. Не мислеше за стратегия или намиране на подходящия момент. Важното беше само да намери отдушник за юмруците си и знаеше къде точно може да стане това.
Без да обръща внимание на въпросите на Солара, той отвори с трясък вратата на пилотската кабина и се спусна надолу по стълбите, като не си направи труда да приглуши трополенето на обувките си. Главата му пулсираше силно и нямаше да може да се сдържи, дори и да искаше. Миризмата на лук го отведе в кухнята, където той се спря на вратата, само за да погледне над Касия и Рени към момчето с растите, застанало пред печката.
След това се хвърли напред.
Когато Кейн погледна през рамо, очите му се отвориха широко и той изпусна черпака, за да се подготви за удара. Микросекунда по-късно телата им се сблъскаха с плясване, при което Кейн залитна назад, удряйки се в стената на склада. Шкафовете се разтресоха и металните чаши изтрополяха на пода, а зад Доран се чуха викове. Кейн размаха ръце, опитвайки се да запази равновесие, но Доран не му даде възможност да го направи. Подпирайки се с едната ръка на стената, той заби юмрука на другата в корема на Кейн, след това я дръпна назад и заби едно дясно кроше в челюстта му.
Кокалчетата му изпищяха при удара на кост върху кост, но Доран не обърна внимание на болката. Тъкмо се беше приготвил за още един удар, когато две силни ръце се сключиха около кръста му и го повлякоха назад към масата.
— Достатъчно — каза Рени в ухото му. Доран започна да се мята и да рита като животно. Той заби обувката си във вратата на фурната толкова силно, че остави вдлъбнатина, но не успя да се освободи. Рени беше по-силен отколкото изглеждаше.
— Достатъчно — повтори той. — Не ме карай да те зашеметявам.
Доран прикова очи в Кейн, който имаше нахалството да му отговори с гневен поглед. Кейн избърса кървящата си устна и извика:
— Какво ти става, по дяволите?
— Какво ми става на мен? — извика Доран и отново започна да се бори, за да се измъкне. Бореше се напразно, докато цялата болка и целият гняв се надигнаха в него като вълна. — Знам какво си направил, негоднико! — изкрещя той. — Знам, че си бил ти!
Забеляза, че по лицето на Кейн преминава пламъче на разбиране, последвано от очевидното изражение на виновен човек, който е наясно, че са го хванали. Кейн поклати глава, но не се опита да отрича това, което бе направил. Само отвори и затвори устата си, без да издаде никакъв звук. Този път не можеше да се измъкне от ситуацията с чара си.
На вратата се появи капитанът заедно със Солара. Той огледа чиниите, разпилени по пода на цялата трапезария, и посочи с бастуна си към вдлъбнатината на печката.
— Тук прилича на Армагедон. Най-добре някой да започне да говори.
— Хайде — обърна се Доран към Кейн. — Кажи им. — Гласът му заглъхна и цялото му желание за бой умря. Понеже беше престанал да се бори, Рени го пусна. — Кажи им как си ме предал заради наградата.
Нещо в изражението на Кейн се ожесточи, сякаш се гордееше с това, което беше направил. Той скръсти ръце и призна:
— Да, аз бях. Направих го заради парите. И не съжалявам.
Челюстите на всички увиснаха и в трапезарията настъпи тишина. Касия пристъпи пред Кейн, клатейки глава към него.