— Престани — нареди тя и се обърна към Доран. — Не той те предаде. Аз бях тази, която се обади.
— Не я слушай — каза Кейн и я избута настрани. — Аз го направих.
Касия се завъртя към него, свивайки малките си ръце в юмруци.
— Млъкни, Кейн! Нямам нужда ти да ме защитаваш!
— Така ли мислиш? Защото разцепената ми устна казва друго!
Капитанът сложи край на глупостите като удари с патерицата си по пода и изрева:
— Какво, по дяволите, става тук?
— И аз това искам да знам — отговори Доран. — Това, че Пазителите на Реда ме откриха на Обсидиан, не беше случайно. Някой им беше казал, че съм там.
— Този някой бях аз — каза Касия. — Кейн няма нищо общо с това. Отначало не му казах, но веднага щом разбра, той се опита да ти помогне като…
— Пилотира совалката — довърши Солара. — Затова изяви желание да го направи. Почти трябваше да се бия с него, за да отида аз.
Касия кимна, без да отделя поглед от Доран.
— Той щеше да те откара някъде на безопасно място и да се преструва, че совалката е повредена, докато Пазителите на Реда си отидат.
— Но защо? — попита Доран. — Какво съм ти направил? — Знаеше, че това няма значение — така или иначе му беше забила нож в гърба, — но искаше да разбере. — Толкова ли ме мразиш?
— Изобщо не те мразя.
— Показваш го по странен начин.
— Няма да повярваш, но имах добри намерения — отговори Касия. — Мислех, че си мекушав, че си просто едно разглезено богаташче, което не разбира колко опасен е животът тук, навън. — Тя погледна надолу в краката си. — Защото точно такава бях аз, когато напуснах дома си. Мислех, че ще е най-добре Пазителите на Реда да те заведат обратно на Земята. За да си далече от опасностите.
Доран се изсмя. Той нито за миг не вярваше, че подбудите й са толкова чисти.
— Направила си ми услуга? Нямам търпение да ти се отплатя.
Кейн сложи ръка на рамото й.
— Остави я. Нещата са много по-сложни.
— Разбира се, че са — каза Доран. — Не съм глупак.
— Нямаш представа какъв е залогът — отговори Касия. — Ако Дейва те заловят…
— Ще ме измъчват до смърт — прекъсна я Доран. — Това вече го знам.
— Не, няма да е така. — Тя вдигна изпълнени със страх очи. — Ще те измъчват, докато им кажеш къде съм.
Доран наклони глава, за да е сигурен, че е чул правилно.
— Моето име е на договора — продължи Касия. — Моето и на Кейн. Но той не е направил нищо лошо, освен това, че ме подкрепя. Ако Дейва ни заловят, него ще го убият, а мен ще отведат у дома за нещо още по-лошо.
— Защо? — попита Солара. — Какво си направила?
Няколко секунди изглеждаше, че Касия се опитва да изрече следващите думи. Едва когато Кейн взе ръката й, тя каза:
— Избягах от Етурия и предизвиках война.
— Вината не беше нейна — обади се Кейн. — Две от управляващите семейства враждуват от цяла вечност. Войната даже бе закъсняла.
— Но бракът ми трябваше да я предотврати — промърмори Касия с прикован в пода поглед. — Родителите ми свикаха среща с враждуващия род. Договориха се да обединят семействата ни, като ме обещаха на принц на име Мариус. — Горната й устна потрепна. — Не исках да имам нищо общо с него. Направих десетки сцени, но родителите ми не отстъпваха. Казаха, че постъпвам егоистично, че е мой дълг да сложа край на враждата. Карахме се за това месеци наред. В един момент спряхме да говорим. Седмица преди сватбата родителите ми организираха празненство в чест на Мариус и тогава го подслушах да казва на свой довереник, че и той не иска да има нищо общо с мен. А целта на семейството му не била мир. Той трябваше да се ожени за мен, а след това да убие баща ми и да управлява и двете кралства.
— Също така да извади мозъка на Каси и да я превърне в марионетка — добави Кейн.
Касия кимна.
— Семейството му изобретило същата технология, която използват Дейва, за блокиране на кората на главния мозък. Всичко бяха измислили — идеалният начин за поемане на контрол. Но когато казах на баща ми, той не ми повярва. Предполагам, че след всичките сцени, мислеше, че измислям още нещо, за да забавя сватбата. — Очите й срещнаха погледа на Кейн и тя му се усмихна уморено. — Така че отидох при най-добрия си приятел и поисках помощ. Той остави всичко и ме последва, въпреки че чиракуването му за чиновник почти приключваше.
Кейн стисна ръката й.
— Животът в двореца така или иначе не е толкова привлекателен.
— Няколко седмици по-късно срещнахме капитана — каза тя. — Молехме за работа на всяка станция и той единствен ни взе…